Търсене

Елвира се престори на обидена. Тя го зашлеви. - Как смееш? Че даже и ще ме кара да мълча в собс... - жената не довърши. Афсол отново бе залепил устни за нейните. Елвира отвърна на целувката му. Беше груба, но и това иска…

Елвира изсумтя. - Имам едно единствено желание, даже и него не можеш да изпълниш! - извика тя и стана от мястото си.

- Хм, така ли? - подсмихна се Елвира и забеляза как се опитва да прикрие онова, което афродизиакът му беше причинил. - Значи не смяташ да ни отървеш от нея скоро, така ли да го разбирам? Още ще навираш дразнещата ѝ персо…

Елвира остави чашата си настрана. - Мислех за онова, което ми каза на миналото парти и не съм сигурна, че ти вярвам. Караш ме да тъна в съмнения и надежди, за да не се виждам с други, нали? - повиши тон тя. - Няма да ста…

Нарочно щеше да го дразни. - Дойде, защото пишеше, че имам нужда от помощ? - отпи от виното си жената. - Ако бях написала, че просто искам да се видим нямаше да дойдеш, така ли? Е, разбира се, така отнемам скъпоценно вре…

Елвира му наля чаша уиски, след което на себе си наля вино. Тя му подаде чашата. - И ти веднага дотича? - вирна вежди тя. - Милата ти съпруга навярно е останала във възторг.

Елвира бе изпратила бележка в дома на Афсол. "Имам нужда от малко помощ във вилата си. - Елвира"

Елвира бе дошла във вилата си и изгони Зола на секундата. Бе изпила малко повече и разумът вече я напускаше. Жената мислеше дълго над онова, което Афсол ѝ каза на предишното парти. Въпреки тези разкрития, идиотът не беше…

Елвира и Амалтея дойдоха до поликлиниката. Маркизата остави дракона си в ръцете на лечителите, а тя отиде да плати таксата. Елвира плаща 25 000 злато.

Елвира и Амалтея трябваше да отстъпят. Драконът бе понесъл доста поражения и маркизата се притесняваше, че нещата могат да станат много по-зле.

Елвира дойде заедно с дракона си на това място. Маркизата се надяваше да открият съществото тук някъде, къде другаде можеше да има постоянен студ?

Елвира изсумтя. Не знаеше как да възприеме чувствата на Афсол, както и безумната му причина да се ожени за Аша. Маркизата реши да се прибира.

- Ти чуваш ли се? Убиваш хора, защото не се харесват на други хора, но когато става въпрос за теб, това не може да се приложи? - изсумтя жената. - Няма да ти дам време. Не ме интересуват чувствата ти, ако изобщо са истин…

Елвира донякъде разбираше, но не напълно. - И идеята просто да ги изпепелиш с дракони не ти е хрумнала, защото?

- Криеш неща от мен! - изрече жената. - Като например причината да сключиш този брак с тази жена. С какво баща ти върза ръцете ти?

- Да разкараш тази жена, може би? - вирна вежди Елвира, сетне махна с ръка. - Остави, няма да го направиш.

- Да, ние сме даже по-зле. - изсъска Елвира. - Обаче, отново има логика. Женените мъже винаги казват онова, което любовницата иска да чуе и накрая пак се връщат при милите си съпруги. За тях любовницата винаги е втора сл…

Елвира скръсти ръце. - И вместо да я изпратиш във вилата си или на майната ѝ, реши да изгониш мен? - повиши тон тя. - Много добре се държиш с жената, в която уж си влюбен. Но нормално, те женените така постъпват с глупав…

- О, нима? До сега съм пострадала, излизайки с мъжа когото обичам. Гледай само какво стана. Той ме изгони от замъка си, за да угоди на милата си съпруга! Просто невероятно! Никой друг не ме е гонил, за да угажда на няког…

Елвира скръсти ръце. - А накъде да вървят? Нищо не правиш, за да разкараш онази жена. Наистина се превърнах в глупавата любовница! - извика отново Елвира.

Елвира зашлеви Афсол. Този подиграваше ли се с нея? - Ти чуваш ли се? Казваш ми това, за да ти повярвам и да не смея да бъда с други, нали?

Елвира отвори уста, за да каже нещо, но думите се бяха заличили от съзнанието ѝ. - Няма значение. - изрече тя накрая без да го поглежда. - И без това между нас не може да се получи.

На Елвира направо ѝ се искаше да го зашлеви. - Боже, не мога да повярвам на какво сме заприличали. Не мога да повярвам в каква ситуация се поставих! - повиши тон жената. - Приличам на глупавата любовница, която вярва, че…

Елвира се засмя. - Наистина ли? Щом ти не можеш, аз на драго сърце мога да те направя вдовец! - извика тя. - Защо я търпиш още?

- Така ли? А ти какво правиш, за да не се случва това, а? Стоиш си най-кротко с нея и нищо. - изсъска Елвира.