Търсене

Елвира отвори очи и ги стисна от болка. - Живи сме?

Елвира усети ужасната болка около гърба си и се свлече на земята. Детето ѝ още не беше родено, не можеше да умре сега. Тя изгуби съзнание.

Елвира се паникьоса. Това изобщо не изглеждаше добре, а тя не искаше да умре. Не искаше никой да умира. Жената стана толкова рязко от стола си, че той падна назад. Тя хукна към изхода на вилата. Трябваше да повика помощ,…

- Технологиите на този остров наистина се развиват бързо. Това изглежда чудесно. - изрече Елвира. Тя довърши храната си и се обърна към Афсол, сетне се приближи малко по-близо до него. - Да им кажем ли вече? - прошепна т…

Елвира не смяташе да чака покана. Тя започна да се храни, стараейки се да е бавно, за да не изглежда нелепо.

Елвира наведе глава. Това беше повече от ужасно, но Силиа беше права. Те постъпиха лошо с нея, без дори да се поинтересуват какво бе станало.

Елвира реши да помогне на двамата. Тя донесе прибори, а след това и чаши. Силно се надяваше този обяд да мине добре.

Елвира си домъкна един стол и реши да остане в кухнята до Афсол. Огледа продуктите и кимна одобрително, нищо не дразнеше изострените ѝ сетива.

- Дано си прав. Не знам кога ще има подходящ момент, ако продължаваме така.

- Смяташ ли, че е време да споделим със Силиа, че чакаме бебе?

Елвира бе получила бележката на Афсол и реши да дойде до вилата му. Вратата беше отворена и жената влезе вътре. - Здравей. - поздрави тя Афсол. - Реших да дойда веднага щом получих бележката.

Елвира тежко въздъхна. Отношенията ѝ със Силиа никога не са били такива. - Още веднъж искрено се извинявам. Ще се видим отново. - изрече жената и реши да си върви.

- Наистина не съм искала да стане така. - изрече Елвира. - Не казвам да ми простиш веднага, изобщо не го очаквам. Дойдох да се извиня и да кажа, че не бях права. Съжалявам за всичко, което се случи, както и за начина, по…

- Знам и съжалявам, че така се получи. Не съм искала нарочно да те игнорирам. Просто нямах представа как да постъпя.

Елвира сви устни. - Искам да поговорим. За всичко, което стана.

Елвира дойде до вилата на Силиа и почука на вратата. Искаше да поговори с нея.

- Ще се видим скоро. Елвира ѝ пожела лека вечер, след което се телепортира обратно в замъка си в Еритос.

- Бих искала да поговоря с теб. - изрече Елвира.

- А аз се радвам, че в отбора ни не бяха Каво или Конър.

- Къде си била през цялото това време?

Елвира си пое дъх. - Аз още веднъж съжалявам, че постъпих така спрямо теб. Трябваше да бъда до теб.

- Законите са пълна пародия. - въздъхна Елвира.

- Аз изобщо имам ли сили да променя нещо вече?

Елвира покри устата си с ръка и опита да потисне собствения си порив да ѝ се догади. Кога щеше да приключи тази част от бременността? - Горката лечителка.

Елвира кимна и взе заровете отново. Тя ги хвърли, незнаейки на какво да се надява. Число: [lotto]7&msryfwsx-vv28lk[/lotto]