Търсене

Елвира влезе в бирарията на тази Гретхен и седна на бара. - Една бира, моля.

След като си събра нещата, Елвира и Лиса напуснаха замъка. Маркизата трябваше отново да гледа мутрата на Зола, но какъв ли избор имаше.

- За любимата си би направил всичко. Тя дойде във всекидневната и му даде условията си. Не намирала за нормално любовницата на съпруга ѝ да живее под един покрив с нея. - изимитира гласа на Аша Елвира. - Брат ти реши да …

- Ами на Афсол му идваме твърде много и вместо да разкара онази дрипла, той реши да изгони мен. - изсъска Елвира и продължи да събира нещата си.

- Разбира се. Имаш нужда да я изживееш спокойно, между краката на тая. - изсумтя Елвира. - Добре, така да бъде. Бъдете си много щастливи, радвайте се там на семейното си щастие и безгранична любов. Божества, как само ѝ с…

- Затваряй си устата да не чуеш още по-обидни слова. - изсъска Елвира. - Много смело от твоя страна да се правиш на интересна на хора с дракони. Не се знае дали някой няма да те изяде или пък изпепели.

Елвира вирна вежди. - Гониш ме? - попита тя. - След толкова време нищо и никаква дрипла ще застане между нас?

- И аз не намирам съществуването ти за нормално, проклетнице! - Елвира вече трудно се владееше. - Дойде тук с някаква сълзлива история, успя да омаеш Афсол и сега искаш да ме изгониш? Ти чуваш ли се?!

- Ей, нещастнице! - извика Елвира. - За коя се взе, че да поставяш подобни условия?

- Условия? - вирна вежда Елвира. - И какви ще са те? Минимум десет деца, за да се отървем от теб?

Елвира скръсти ръце. - "Така трябваше" не е никак добра причина за нещо такова. - изсумтя жената.

- О, не, скъпи, аз това няма как да го знам. Не съм толкова ненормална, че да ви светя какви ги вършите. Не ми и пука особено, нали сте женени, правете каквото искате. - изсъска жената. - Можеше поне да кажеш, че вече не…

Елвира имаше лек махмурлук. Не беше прекалила твърде много, но я болеше глава. Тя забеляза, че Афсол пие уиски толкова рано. - О, какво има? Проблеми в Рая? - изсмя се жената. - Любимата ти нещо те е издразнила?

Елвира го прекъсна: - Да, да, знам, че си много влюбен в нея и нямаш търпение отново да се потопиш между краката ѝ. - изрече жената. - Не я карай да чака, една година имате да си създадете наследник. А кой знае, може и д…

Елвира се чудеше тези защо се бавеха толкова. Трябваше бебе да си направят, а се занимаваха с някакво парти. Жената се доближи до тях. - Е, влюбени гълъбчета, не стана ли време за още един опит за бебе? - изсмя се жената…

- То няма и нужда да я познаваме. Дано не реши да се мъкне по партитата ни. - изрече Елвира. - Нека си седи в замъка, на никого не е притрябвала.

- Разбира се, как да е нямала. - изсмя се Елвира. - Ясна ми е като бял ден. Търси пари и защита, иначе не би се съгласила на подобно нещо.

Елвира се засмя. - За бога, Катрин, ти също ли започна да се увличаш по нея? Трябва ли да се притеснявам? - маркизата я изгледа въпросително. - Тази за няколко дни успя да омае Афсол, сега за няма и час омая и теб.

Елвира се изсмя, когато видя Каво. - Трябваше за него да я омъжат, заклевам се. Жалко, че не е принц, сигурно щеше да се случи.

Елвира въздъхна. - Времето ще покаже, Силиа.

- А кое те кара да мислиш, че ще искам да продължавам да бъда с него след това? - вирна вежда Елвира. - И също така, как мога да бъда сигурна, че откаченият ви баща няма да му домъкне някоя друга клета нещастница, за коя…

- Божества, това е пълен ужас. - въздъхна Елвира. - За съжаление, не е кошмар, от който да се събудя на другата сутрин.

- О, напротив. - изрече маркизата. - Даже бих я изпепелила с Амалтея, но това много ще нарани Афсол. Втора негова съпруга ще загине.

Елвира се замисли. - Абе, нали Каво също все си търси булка? Защо не дадохме тази на него? Вярно, нищо нямаше да постигне с малкия си план, но щеше да има подобаващ съпруг. - изрече маркизата.

Елвира отново се засмя. - Силиа, и аз така мислех, но се оказа, че съм грешала. Той твърдеше, че няма да се ожени за нея, но го стори. Дори не ми каза, чудя се защо. - въздъхна жената.