Търсене

- Не знам какво да правя, затова реших първо да ти кажа. - отвърна тя. - Ти искаш ли го?

- Не ти се сърдя за въпроса. Имаш право да се съмняваш. - отвърна тя. - След Седрик не съм била с друг, а след онзи ден в тази вила, пак не съм се виждала с друг. Твое е.

- До преди няколко дни само се съмнявах. Вчера говорих с Мели и няма съмнение. - отвърна маркизата. Не можеше да разбере какво му се върти в главата. Изражението му изглеждаше толкова спокойно, че я влудяваше.

Елвира разтърка чело. Сякаш ако го повтореше още веднъж щеше да стане повече истина. - Бременна съм. - повтори тя.

Елвира тежко си пое дъх. - Няма време за търпение вече, Афсол. Бременна съм.

Елвира се намръщи. - Тя също е замесена, макар и не по този начин. - Ще трябва скоро да намериш решение на ситуацията с нея.

Елвира въздъхна. Защо изглеждаше толкова доволен, проклетникът? - Не си мисли, че съм те извикала тук, за да повторим онзи ден. - изсъска тя.

Разносвач бе дошъл да остави бележката от Елвира. "Трябва да говоря с теб, Афсол. Ела във вилата ми. - Елвира"

Елвира се телепортира във вилата си и побърза да изгони Зола без много да я гледа, че кой знае какво можеше да стане. Надяваше се бележката ѝ да е стигнала до Афсол.

Елвира реши да си върви. Трябваше внимателно да обмисли какво искаше да направи с това бебе, както и как да каже на Афсол. Нямаше представа какво да очаква, а това я плашеше повече от всичко. Тя пожела лека вечер на оста…

Елвира кимна. - Знам, че ще се оправиш, Катрин. - изрече маркизата и се отдръпна. Защо се чувстваше някак самотна? Сякаш всички, с които можеше да разговаря изведнъж изчезнаха.

Елвира въздъхна тежко. - Съжалявам да науча, че ти се е случило нещо лошо. - изрече жената.

Елвира въздъхна. - Имах разтърсващ ден. - отвърна жената. - Ще се оправиш? Какво е станало с теб?

Елвира се отдръпна и доближи Катрин. - Как си, Катрин? - попита жената, колкото да се намира на приказка и да не мисли за бременността си.

- Хубаво. - изрече Елвира. Тя се замисли. Как щеше да му каже? Как щеше да реагира той? Какво изобщо щяха да правят с това дете?

- Не ме притеснявай никой, освен теб. - отвърна Елвира. - Казах ти, че нищо ми няма, стига си досаждал. Маркизата се надяваше Афсол да се разкара скоро.

Елвира изсумтя. Нямаше начин да сподели нещо такова пред толкова много хора. - Остави. Не е от значение. Жената също отказа виното.

Елвира въздъхна. Точно сега ли трябваше да я заговаря? - Добре съм. - отвърна тя. - Не те засяга.

Елвира дойде на партито и поздрави присъстващите вяло. Тя се приближи до масата с алкохола, но си спомни за онова същество, което растеше в нея и се отказа. Наля си вода и застана встрани от останалите.

Елвира влезе в бойната арена и поиска от организаторите наградата си. Те ѝ връчиха една кесия със злато, маркизата я взе и си тръгна. Елвира получава 1 000 000 злато.

Елвира някак бе успяла да се събере. Беше стояла с часове на стълбите, потънала в мисли, но трябваше да си свърши задачите. Маркизата влезе в лечебницата и навъсената лелка се появи. - О, този път навреме дойдохте? - Да,…

Елвира се прибра със смесени чувства. Тя седна на стълбите пред замъка си. Беше бременна, чудесно просто. Ядно въздъхна, не беше пила отвара след онзи ден във вилата ѝ. - Много добре се подреди, Елвира. Бебе от женен мъж…

- Силиа? - учуди се Елвира и сетне осъзна защо робинята си мисли това. - Не, Силиа няма общо. Една от робините ми явно е... Благодаря, Мели. Беше ужасяващо полезна. Елвира си тръгна.

- Би казала? - изрече Елвира. - Мели, сигурна ли си? Напълно, напълно сигурна ли си?

- Ако ти закъснява от около две седмици, дразнят те миризми, гърдите ти са по-чувствителни, уморяваш се повече от преди и някой път сутрин ти се гади... бременна ли си?