Търсене
132 поста от Елвира Голдлийф в „Лятната вила на Силиа Фингел“
Елвира тежко въздъхна. Отношенията ѝ със Силиа никога не са били такива. - Още веднъж искрено се извинявам. Ще се видим отново. - изрече жената и реши да си върви.
- Наистина не съм искала да стане така. - изрече Елвира. - Не казвам да ми простиш веднага, изобщо не го очаквам. Дойдох да се извиня и да кажа, че не бях права. Съжалявам за всичко, което се случи, както и за начина, по…
- Знам и съжалявам, че така се получи. Не съм искала нарочно да те игнорирам. Просто нямах представа как да постъпя.
Елвира сви устни. - Искам да поговорим. За всичко, което стана.
Елвира дойде до вилата на Силиа и почука на вратата. Искаше да поговори с нея.
- Ще се видим скоро. Елвира ѝ пожела лека вечер, след което се телепортира обратно в замъка си в Еритос.
- Бих искала да поговоря с теб. - изрече Елвира.
- А аз се радвам, че в отбора ни не бяха Каво или Конър.
- Къде си била през цялото това време?
Елвира си пое дъх. - Аз още веднъж съжалявам, че постъпих така спрямо теб. Трябваше да бъда до теб.
- Законите са пълна пародия. - въздъхна Елвира.
- Аз изобщо имам ли сили да променя нещо вече?
Елвира покри устата си с ръка и опита да потисне собствения си порив да ѝ се догади. Кога щеше да приключи тази част от бременността? - Горката лечителка.
Елвира кимна и взе заровете отново. Тя ги хвърли, незнаейки на какво да се надява. Число: [lotto]7&msryfwsx-vv28lk[/lotto]
- Аз наистина съжалявам. Бих искала да върна времето назад и да поправя нещата, но не мога. Това ми тежи повече отколкото похитителката може да си представи.
Елвира си пое дъх. - Знам, че онова, което направих не беше правилно, но така го усещах тогава. Никога не съм искала да поставям Силиа в ситуация, в която ще се чувства предадена от мен. От както научихме истината за нев…
Елвира въздъхна и взе заровете. Сега беше време късметът ѝ да се върне. Число: [lotto]8&msrximc0-oij95n[/lotto]
- Аз бих искала да пробвам да се излекувам. - изрича лечителката, стискайки зъби от болка.
- Изглежда късметът ми се изпари. - изсмя се жената.
Елвира помисли за известно време и сведе глава. Този въпрос я накара да се замисли, че май изобщо не е готова да разговаря със Силиа. Това беше от реалния живот, а тя не можеше да измисли дори едно изречение, което да зв…
Елвира преглътна хапката си. - Готова или не, всички минаха през това.
- Лечителката е удовлетворена, че може да помогне на тези хора. Похитителката може би наистина трябва да обмисли предложението на полицая и да се предаде, докато е време.
Елвира взе заровете и ги хвърли. Надяваше се да се падне нещо повече. Число: [lotto]13&msrvqdjq-qyolyt[/lotto]
- Аз обаче мога да помогна. Бих искала да изследвам кръвта му и да разбера с каква отрова е бил отровен, за да му помогна. - изрече Елвира.
