Търсене

Лилит въздъхна. "Зависи къде работиш, изглежда. В града, от който идвам, заплащането от поръчките се разпределяше нечестно. С тези диаманти можеш да си създадеш бизнес, дори и да не е с проститутки. Едва ли си толкова не…

"Почти безполезни? Е, вярно, работиш за Арус и си някак осигурен, но не искаш ли по-добро бъдеще?"

"Не ме интересува. Просто наистина не ми се вижда достатъчна причина нещо толкова скъпо да бъде дадено, за да имаш спокойствие. На теб звучи ли ти логично?"

"Не.", поклати глава Лилит. "За разлика от госпожица Дърво и Нана, аз наистина ни най-малко не се интересувам от подаръци."

Лилит се засмя. "Стига де, не може за съвсем нищо да си ѝ подарил толкова скъпо имение, дори и за спокойствие да е."

"А не сте ли поне малко приятели?"

"Ще позволиш на Силиа да се държи така с нея?", учуди се Лилит. "Наистина не разбирам какво ти става."

"Позволи си да я зашлеви, ти сляп ли си?"

Лилит се обърна към Крисчън. "И сега ако ми кажеш, че ще оставиш Силиа да маризи горката Нана..."

Лилит отиде да си налее вино и се намуси. "Това вино за нищо не става, също като госпожица Дърво."

Лилит се засмя и се обърна към Нана. "Повярвай ми, точно това е проблема в 90% от случаите.", отвърна жената.

"Седиш и се мръщиш за нещо. Не ти провървя и не можа да си намериш друг мъж?", засмя се Лилит. "Нормално, все пак. Ти си дърво, защо да те търсят?"

Лилит забеляза намръщеното лице на Силиа и я приближи. "Проблеми в Рая, госпожице Дърво?"

Лилит се телепортира в покрайнините и поздрави присъстващите. Бе харесала роклята, която носеше на предното парти, затова реши и този път да я облече.

Лилит въздъхна и се телепортира обратно в имението на Арус.

"Не знам. Засега се забавлявам с реакциите на госпожица Дърво.", изсмя се Лилит.

Лилит поклати глава. "Никой не е казал, че трябва да си го поискаш обратно."

Лилит се засмя. "Не знам за Нана, но Силиа определено умира от яд заради това."

"Такъв скъп подарък... За съжаление, никога няма да те разбера тук.", въздъхна жената.

"А тази инвестиция можеше да си заслужава, ако не беше решил да се занимаваш с госпожица Дърво, но уви.", сви рамене Лилит.

Лилит се засмя. "Изглежда Арус е доста щедър. От къде толкова пари за подобно имение?"

Лилит сви рамене. "Не мога да кажа със сигурност, отстрани не изглежда толкова зле."

Лилит се засмя. "Не съвсем.", отвърна тя. "Не виждам защо да се лишавам от радостите на живота, за да убивам хора."

"Може и да пробвам някой път.", сви рамене Лилит. Сексът звучеше много по-добре от убийства.

"Би било разтоварващо да правиш нещо по-различно понякога.", въздъхна Лилит. "Не помня от кога не съм убивала хора."