Търсене

"Е, то кой друг да е?", сви рамене Лилит. "Чудесно, госпожице Дърво, вече може ли да си вървим?"

Лилит въздъхна. Тоя идиот от Виталити, вярно. "И така, госпожице Дърво, вече може ли да ни пуснете? Играхме играта ви и оцеляхме."

"Така е.", скръсти ръце Лилит. "И мен ме съди една луда преди време, че съм ѝ била проракувала грешно бъдещето."

"Добре, добре. Те ще умрат, все едно. Нас няма ли да ни пуснеш вече?"

Лилит сви рамене. "Опасявам се, че моите умения тук няма да помогнат.", изрече тя. "Аз се радвам, че ще оцелея, за вас не знам."

"Да, това е така. Обаче виж колко хубаво се наредиха нещата за нас. Няма да си тръгнем мъртви от тук."

"Не, просто с теб изкарахме късмет.", отвърна Лилит.

"Проблемите ги създаваш ти, госпожице Дърво.", изрече жената и се обърна към рицаря. "А ти недей да знаеш много."

"Много съжалявам, рицарю, но за разлика от теб, аз направих доста повече. Ти просто имаше късмет, че не се натрови.", скръсти ръце Лилит.

Лилит скръсти ръце. "Точно пророческите ми умения ми помогнаха да разбера, че тя за нищо не става. Виждам повече отколкото си мислиш."

Лилит махна с ръка. "О, моля ти се. Двамата сте били влюбени, тя е Дърво, не се прави."

Лилит скръсти ръце. "Разбира се. Падате си по ненормални дървета, които са готови да убият дори и вас за едното нищо."

"Заради тебе.", изрече Лилит. "Ако не се беше занимавал с госпожица Дърво и в този свят, нямаше да сме сега тука."

Лилит изсумтя, но нищо, щеше да ѝ даде веднъж удоволствието да се унижи пред нея. "Защото от преди години имах прекрасно пророчество за себе си. Бях омъжена за страхотен мъж, но когато разбрах кой всъщност е... нямаше ка…

Лилит се засмя. "На този етап просто го убий този полицай вече.", изрече тя. "Въпросът ти към мен?"

"Добре, да видим с какво ще ни изненада похитителката в следващия кръг."

"Защото нещо не му е наред. Както тук, така и в реалния живот.", изсумтя жената, сетне се обърна към Халон. "Не виждам пророчицата как би могла да помогне на полицая, освен да му каже дали няма да пукне скоро."

"Как пък така рицарят един път не изрази негодувание, че за нищо не ставаш в леглото, не знам. Може би тогава щеше да решиш да се усъвършенстваш.", въздъхна Лилит и се настани на предишното си място.

Лилит дойде и поздрави останалите.

Лилит махна с ръка и си тръгна.

"Госпожице Дърво, поне да беше казала, че съм разпространила слух, в който си Дърво.", засмя се жената.

"Тогава лечителката да си гледа работата. Аз избирам чиния три."

Число: [lotto]1&msm3erl0-k5vd4z[/lotto]

Лилит тежко въздъхна. "За да видите колко съм добра, искам да ползвам уменията си, за да видя кое от ястията съдържа противоотровата и да го дам на лечителката."

"Страхотно, ще пием и ядем, докато умрем. Каква по-хубава смърт от това?", засмя се Лилит.