Търсене

Лилит въздъхна и реши да се прибира. Тя се телепортира обратно в имението на Арус.

"Просто се опитвах да разбера някои работи.", сви рамене Лилит.

"Предполагам, ти не си знаел за наградата, иначе най-вероятно щеше да предложиш по-голяма."

Лилит се засмя. "Дете от теб и Силиа... то няма значение от кого ще е, само Дървото ще е достатъчно, за да му се развали целия живот.", изрече Лилит, сетне стана по-сериозна. "Нана знаеше ли за историята относно Селесте?…

"А тя нямала ли е причина да действа така?"

"Жалко, наистина. Пък и детето расте, все повече ще започне да разбира света около себе си.", отвърна Лилит.

Лилит въздъхна тежко. "Съжалявам, че ще повдигна тази тема, но така ли щеше да отглеждаш дъщерята на лейди Моника? Не си ли имал поне хубави мечти именно заради това момиченце?"

"Щом глупаво същество като госпожица Дърво почти си отвори парфюмерия без особени парични средства, не виждам как ти не би успял в нещо такова. Не парфюмерия, разбира се, но все може да е нещо. Относно това къде свършват…

Лилит въздъхна. "Зависи къде работиш, изглежда. В града, от който идвам, заплащането от поръчките се разпределяше нечестно. С тези диаманти можеш да си създадеш бизнес, дори и да не е с проститутки. Едва ли си толкова не…

"Почти безполезни? Е, вярно, работиш за Арус и си някак осигурен, но не искаш ли по-добро бъдеще?"

"Не ме интересува. Просто наистина не ми се вижда достатъчна причина нещо толкова скъпо да бъде дадено, за да имаш спокойствие. На теб звучи ли ти логично?"

"Не.", поклати глава Лилит. "За разлика от госпожица Дърво и Нана, аз наистина ни най-малко не се интересувам от подаръци."

Лилит се засмя. "Стига де, не може за съвсем нищо да си ѝ подарил толкова скъпо имение, дори и за спокойствие да е."

"А не сте ли поне малко приятели?"

"Ще позволиш на Силиа да се държи така с нея?", учуди се Лилит. "Наистина не разбирам какво ти става."

"Позволи си да я зашлеви, ти сляп ли си?"

Лилит се обърна към Крисчън. "И сега ако ми кажеш, че ще оставиш Силиа да маризи горката Нана..."

Лилит отиде да си налее вино и се намуси. "Това вино за нищо не става, също като госпожица Дърво."

Лилит се засмя и се обърна към Нана. "Повярвай ми, точно това е проблема в 90% от случаите.", отвърна жената.

"Седиш и се мръщиш за нещо. Не ти провървя и не можа да си намериш друг мъж?", засмя се Лилит. "Нормално, все пак. Ти си дърво, защо да те търсят?"

Лилит забеляза намръщеното лице на Силиа и я приближи. "Проблеми в Рая, госпожице Дърво?"

Лилит се телепортира в покрайнините и поздрави присъстващите. Бе харесала роклята, която носеше на предното парти, затова реши и този път да я облече.