Търсене

Дейвид присви очи. - Защото не желая да съм в центъра на караниците. - сви рамене мъжът. - Искаш нещо ли?

Дейвид отиде да си налее още вино. Тези животни едва се издържаха.

Дейвид дойде до покрайнините и поздрави животните. Изсмя се, когато видя Конър как се беше облякъл.

Дейвид дойде да си вземе наградата от събитието. Дейвид получава 1 000 000 злато.

Дейвид въздъхна и си тръгна. Животните бяха прекалили.

Дейвид не разбираше тази Нана какво целеше с този танц. Не беше виждал нещо подобно до сега, изглеждаше красиво, но какво печелеше тази жена от това?

Дейвид въздъхна. Едните животни се бяха спряли, но сега започваха другите. Разбира се, това се случваше на всяко събиране.

Дейвид въздъхна. Още не се бяха събрали, а караниците на животните вече започнаха. Дали тази вечер нямаше да ги изгонят от ресторанта?

Дейвид дойде и поздрави животните, след което се настани на едно от свободните места.

Дейвид реши да си върви. Тези животни бяха непоправими. Той им пожела лека вечер и си тръгна.

Дейвид се плесна по челото. Смяташе, че тези в Кросфайър Муунлайт са една идея по-нормални, но уви, изглежда не бяха. И те бяха същите животни като тези в Еритос.

Дейвид дойде в този ресторант и забеляза къде се бяха настанили животните, сетне се приближи до тях. Поздрави ги и седна на място далеч от Лилит и Катрин.

Дейвид изсумтя. Не беше особено доволен от присъдата на тази луда. Дейвид получава 700 000 злато.

Дейвид бе призован да разкаже какво се е случило. Мъжът нямаше представа как да започне. - В събитието, за което се бяхме записали, се падна Лилит да ме покани на пикник. Всичко вървеше добре, докато не започнах да чувст…

Дейвид реши да осъди проклетницата Лилит. Ужасно го беше срам, навярно щяха да му се присмиват, но на тази не биваше да ѝ се разминава! Трябваше и също толкова противната нещастница Камила да осъди, но знаеше, че тя е ку…

Дейвид се събуди и донякъде се зарадва да узнае, че вече може да се движи. Той побърза да се облече и си тръгна. Проклети да бяха онези две курви и номерата им!

Дейвид изсумтя. Имаше ли изобщо смисъл да живее? По-добре беше да се хвърли в езерото, след като се възстанови.

Дейвид стисна зъби. Нямаше изобщо смисъл да говори на тази противна идиотка. - Щом си приключила, се разкарай!

- Проклета нещастница! - изсумтя Дейвид. Тези двете трябваше да бъдат хвърлени на драконите.

- Не се преструвам! И една причина няма, за да ви харесвам! Поведението ви е повече от отвращаващо!

- Точно ваш е! - извика Дейвид. - И двете сте долни изнасилвачки! Както ти постъпи долно с мен на рождения си ден, така и приятелката ти направи същото, довеждайки ме до това състояние! Изобщо не ми харесва да спя с шавр…

- Казах ти да спреш! - изсумтя Дейвид. - Същата си като Лилит. Разкарай се от мен!

- Ако можех да се движа, нямаше да съм тук, проклетнице! - изсъска Дейвид. - Да ви се не знае, проклети ненормални нимфоманки!

Дейвид изсъска. - Камила, престани! Не съм се забавлявал с Лилит. - изрече той и опита да се надигне, но все още нямаше чувственост в крайниците си.

- Спри! - извика Дейвид. - Нямах това предвид! Стига бе, не ми стигаше оная ненормалница Лилит, сега и ти! Изобщо даже не си го и помисляй!