Търсене

За пореден път, Крисчън не знаеше дали да се смее, или да заплаче. За момент помисли, че Арус е уредил това, но след като забеляза учудения му поглед, още повече се изненада. Какво я прихващаше Нана сега?

- Не бих могъл да коментирам други хора, но за себе си потвърждавам, както казах и по-рано, смятам, че съм си тип-топ. - засмя се Крисчън и хвърли скептичен поглед към Нана. Не беше сигурен какво е намислила за пореден п…

- Аз нямам проблемите, от които ти страдаш, Лилит. Потърси помощ. - отвърна Крисчън.

- Тази ревлива жена изглежда живее само в твоето съзнание, Лилит. Отдавна ми се оплакваш от нея, приеми приятелския ми съвет и прекратете отношенията си. Изглежда не ти влияе добре. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Интересно ми е откъде знаеш какво търся. - повдигна вежда Крисчън. - Лилит, преследваш ли ме? Доста бих се притеснявал за теб, ако е така.

- Заплашил... е твърде силно определение. Никога не съм смятал да те нараня наистина. - отвърна той и се обърна към Лилит. - Както казах и по-рано, ако имам нужда от нещо конкретно, съм достатъчно способен да го намеря.

Крисчън се огледа наоколо. - Доколкото виждам, всички сме в момента в компанията на Силиа. Изглеждаме достатъчно здрави. - подигра се той.

- Аз нямам нужда от спасяване, Лилит. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - От друга страна всеки, който би твърдил, че съм го заплашвал заради Лайла... Определено не е с всичкия си.

Крисчън дочу думите на Лилит. - В такъв случай съм я спасил от греда. - засмя се той. - Изглежда репутацията ми в това кралство има и положителни страни.

- Но аз дори името му не си спомням... - засмя се Крисчън, сетне махна пренебрежително с ръка. - Както и да е. Отдавна съм вдигнал ръце от тази ситуация.

Крисчън не знаеше дали да се смее, или да плаче. Бегло познаваше този мъж, но жената, която бе споменал никога не бе представлявала нищо особено за него. - Вероятно менталният проблем, от който Арус страда е заразен. Изг…

- Както биха се изразили някои други присъстващи на тази маса - съвсем не. Аз съм си "тип-топ". - засмя се тихо наемният убиец.

Крисчън поклати глава в отрицание. - Абсолютно нищо. - отвърна той. - Арус от край време има проблеми с психиката, не знае какво говори, чувствай се свободна да игнорираш всичко, което каже от тук насетне.

- Нямам ни най-малък интерес към това ти да ми уреждаш срещи, мислех, че отдавна сме се разбрали по този въпрос. - отвърна Крисчън. - Смятам, че съм достатъчно способен сам да уредя от каквото имам нужда.

- С помощ като тази... - засмя се тихо Крисчън, сетне отново отпи от чашата си.

- Аз съм параноичен? - хвърли му скептичен поглед Крисчън, отпивайки от чашата си с шампанско, предоставена от келнера при идването им ресторанта.

- Кое толкова те забавлява? - присви очи Крисчън. - Какво си направил този път?

Крисчън беше доста изненадан как така Арус не е погодил поредния си номер, но не биваше да сваля гарда си около него и особено в присъствието на Нана и Юки. Мъжът си поръча същото като шефа си.

След като се увери, че всички бутилки са добавени към сметката на Арус, Крисчън си тръгна от ресторанта.

На Крисчън му хрумна страхотна идея, Арус си го заслужаваше и без това, напоследък съвсем прекаляваше. Преди съдържателят да е станал от масата му, той реши да поръча още нещо. - Днес съм в много добро настроение, така ч…

След като избра достатъчно ястия, Крисчън върна менюто на съдържателя. - На шефа ми ще му трябват по двадесет чинии от всяко ястие, което подчертах в менюто. На приема ще присъстват и доста дами, така че... добавете и по…

Съдържателят донесе менютата за специални поръчки. Всяко ястие в тях започваше от милион злато. Крисчън нямаше търпение да приключи с тази досадна задача, затова придърпа едно от менютата и започна да прави малки прорези…

Крисчън с неохота беше дошъл в Червен божур, за да уточни подробностите около храната за приема. Арус беше ангажирал ресторанта с приготовлението на всичките ястия, които смяташе да поднесе на влиятелните си гости. Съдър…

Крисчън въздъхна тежко. Репутацията му... Беше в окаяно състояние от край време, не смяташе, че можеше да стане по-зле от тук насетне.

- Трябва да признаеш, че не ми беше от особена помощ. - опита се да звучи естествено мъжът, докато измислеше как да умилостиви разгневената лисица, преди да е наранила някого.