Търсене

- Тази ситуация наистина е доста странна. Нямам много опит в тези неща, именно поради подобни причини. - засмя се Крисчън. - За мое щастие съм един прост слуга, та не ми се налага да мисля за тези проблеми.

- Не съм особено сигурен, че има спасение за менталните проблеми на Каво и Лилит. - зацъка с език Крисчън. - Елвира?

- Прекрасно! - плесна с ръце подигравателно той. - Тъкмо бях започнал да се притеснявам, че може да сте се разболели колективно.

- Здравей. - усмихна се Крисчън. - Закъснях ли прекалено много, или караниците просто все още не са започнали? - засмя се мъжът.

Крисчън имаше поръчка за благородник, укриващ се в близост до село Виталити и реши след нея да посети покрайнините на Еритос. Зарадва се, когато видя че има събиране. Той поздрави присъстващите и отиде да си налее чаша в…

- По-добре. - кимна Крисчън и последва Силиа.

- Знам, поне доколкото разбрах от Юки. - отвърна той. - Не съм особено сигурен какво му става на брат ти, но предполагам не е моя работа. - сви рамене мъжът.

Крисчън се беше замислил за нещо, но гласът на Силиа го сепна. - Предполагам. - отвърна той. - Но ти не празнуваш ли сватба?

- Възможно е да си права, но поне животът ми е в безопасност. - невъзмутимо отвърна мъжът.

- Опасявам се, че помощта, която предлагаш идва с прекалено много уловки. Аз също бих отказал.

- Бих могъл да го попитам, но не съм сигурен, че ще разбера отговора му. - през смях отвърна Крисчън. - Така или иначе не съм особено сигурен, защо бащата на Афсол изпрати покана и в Кросфайър Муунлайт за това събитие. С…

Крисчън се изсмя с глас. - Наистина не разбирам защо след като това е сред страховете му, продължава да се държи по този начин с теб.

- Дори и Каво? - засмя се Крисчън.

- След някои определени случки с твое участие, признавам че е сред притесненията ми. - отвърна наемният убиец.

- Дойдох да ти лазя по нервите с дудненето си. - отвърна Крисчън, тихо смеейки се.

- Просто исках да се уверя. - отвърна Крисчън. - Смятам, че вече съм наясно на какво си способна.

- Отново те умолявам да се спреш. Не смяташ ли, че ще стане неловко по тези събирания, ако се превърнеш в причината за смъртта на някой от тях?

Крисчън поклати глава. - Не бих казал, че сме особено близки, нито че разбирам защо изведнъж пристигна покана за сватбата му с напълно непозната жена, но отдавна съм свикнал да не се удивявам твърде много на поведението …

- Честно казано, ако това е щедрата ти и добра същност, не бих искал да си представям какво би било, ако по някаква случайност не беше такава. - през смях отвърна Крисчън. - Остави горкия Афсол намира, семейството им ням…

- Не съм съгласен. Ако не бяхме ние, на всички ви щеше да ви се налага да вършите доста повече работа.

- Не говори, така, милият ми шеф ще ме потърси... евентуално. - засмя се той.

Крисчън забеляза, че Юки се отдалечи с Афсол, познавайки я, подозираше какви щяха да бъдат намеренията ѝ. Щом я забеляза да се връща, той се приближи до нея. - Отново не успя? - подигравателно изрече наемният убиец.

- Шиера не е много за разказване, но добре... Щом си решила. - засмя се Крисчън, сетне пожела лека вечер на останалите и двамата се запътиха към кораба на Арус.

- Лилит, Лилит... Изглежда нищо не си научила от историята ми от по-рано. Брат ми също с нищо не ме беше провокирал, но уви. - сви рамене той, сетне се обърна към Беатрис. - Смятам да си тръгвам. Тук ли ще останеш?

- Лилит, не започвай отново. Разбира се, че не беше провокирала подобно нещо. - отвърна Крисчън. - Аз също не съм разговарял твърде много с Розан, но предвид изказванията ѝ по тези събирания, не бих я включил в отбора на…