Търсене

- Надявам се да съм ти бил от полза. - засмя се Крисчън, сетне махна с ръка за довиждане. - Смятам да вървя, имам още малко работа в това кралство, така че просто ще се върна утре. Наемният убиец пожела лека вечер на ост…

- Няма как да кажа какво би било, след като нещата не се развиха по този начин. - отвърна Крисчън. - Това са минали работи, нужно ли беше да ми ги припомняш? Бях в толкова добро настроение, въпреки подозрителния вкус на …

- Нана не знаеше историята, но дори и след като я научи, това изобщо не ѝ попречи да я върне обратно при онези изроди. - отвърна Крисчън. - Разбира се, обещаната ѝ награда така и не пристигна, точно както я предупредих.

- След всичко, което направих за нея, очаквах, че поне ще ме уведоми, че Селесте е попаднала при нея. Вместо това, тя разпространи нелепи слухове, че момичето е дъщеря на мен и Силиа, след което я върна на онези двама не…

- Осъзнах го, когато я срещнах, Лилит, благодаря за констатацията. - сви устни Крисчън. - Дори и вината за всичко случило се тогава да не е изцяло на Нана, не променя всичко останало, което стори срещу мен.

Крисчън горчиво се усмихна. - Благодаря ти. Току-що ми напомни и за друга причина, поради която да не тая особено топли чувства към приятелката ти Нана. Тъкмо бях започнал да забравям. Относно Селесте, дадох си сметка, ч…

- Лилит, разбираш ме погрешно, както винаги. Изглежда вината е в мен, прости ми че не съм коняря Каво. - подигра се Крисчън. - Нямам никакъв проблем с това да отворя бизнес, но не виждам как ще промени по какъвто и да би…

- С чии клиенти? Тези на Арус? Или може би с враговете си от Шиера? - присмя се мъжът. - Лилит, краят на повечето от нас е един и същ. Но защо ми е да се тревожа за подобни неща, сега съм жив и имам злато и диаманти, не …

- Лилит, с теб работим едно и също нещо. Смяташ ли, че хора като нас имат каквото и да било бъдеще? - изгледа я скептично той, сетне извърна поглед и забеляза случващото се между Юки и Нана. - Изглежда приятелката ти дне…

- Ако намирах особена стойност в онези диаманти, щях да ги пазя много повече. - сви рамене Крисчън. - Златото, както и те са почти безполезни за мен. Защо да не зарадвам красива жена с тях? Друг е разбира се въпроса, че …

- Не смятам така. Изглежда това имение доста те интересува. - отвърна Крисчън, отпивайки от виното си.

- Изглежда никога няма да престанеш с това имение. - засмя се Крисчън. - Ще спреш ли да ме питаш за него, ако ти купя подобно? - повдигна вежда чернокосият мъж.

- Да сме приятели? - изгледа я невярващо Крисчън. - В никой случай не бих наредил Нана сред приятелите си.

- Аз съм този, който не разбира какво ти става на теб. Нана моя собственост ли е, че да се налага да я браня? - засмя се мъжът. - След като си толкова загрижена за благополучието ѝ, защо я остави насаме със Силиа?

- И? Това е мой проблем, защото? - продължи Крисчън.

Крисчън изгледа невярващо Лилит. - Ще се наложи да ми обясниш какво точно прави Силиа с "горката Нана", не разбирам езика, на който с коняря Каво си говорите. Също така, поправи ме ако греша, но не е ли Нана достатъчно с…

Крисчън се изсмя с глас, чувайки Нана да се определя като "невинно друго същество" и отпи от чашата си.

Крисчън хвърли поглед към трите изглежда отново спорещи за нещо жени и въздъхна тежко. Защо намираха за развлекателно да водят тези безсмислени караници всеки път, щом се видеха?! Наемният убиец си наля нова чаша от гадн…

Крисчън си наля вино и въздъхна. Това кралство изглежда все повече обедняваше, алкохолът бе все по-зле всеки път. Вероятно слуховете, че трудно се намира храна по тези земи бяха верни.

Крисчън беше дошъл до Еритос за поръчка, а и за да се опита да научи нещо повече за човека, който търсеше от край време, свързан с нападението над Силиа, но уви - там все още удряше на камък. Наемният убиец забеляза, че …