Търсене

Юки дойде, за да остави дракона си в лечебницата. Дано се оправеше, тъй като щеше да се наложи отново да се бие съвсем скоро. Лисицата прокле късмета си с отвратителната отрова на онзи предател, инак сама щеше да си го п…

Юки никак не беше доволна, слабият ѝ дракон едва не умря. Макар и да не го заслужаваше, лисицата използва камъка си за телепортация, за да го спаси.

Юки дойде на поляната в покрайнините, тъй като не се сещаше по тези земи да има друга планина.

Юки благодари на другата лисица. Трябваше да пробва да комуникира с другите в това нещо и да се постарае онези нещастници от Долината на Кошмарите да не разберат за нищо от това.

Юки мигом си спомни противната Изолде и сбърчи вежди. - Алхимикът ви не съм го виждала никога, но мога да потвърдя, че участвах в онзи нелеп експеримент. Още се ядосвам, когато се присетя. Всъщност, не съм тук заради нег…

Юки присви очи. Когато беше наложница в различни империи, обикновено имаше имперски астролог, който дрънкаше подобни небивалици за планети. Никога досега лисицата не бе предполагала, че е възможно да са говорили истината…

- Не съм каелир, нито съм от Аурека. Не ми е познато подобно кралство. Какво представлява? - Юки трябваше да разбере повече. Изглежда съществуваше земя, където подобна на нейната раса все още имаше шанс за живот.

- Не бих казала. - невъзмутимо отвърна Юки. - Но вероятно живея тук от повече време, в сравнение с теб.

- За какво говориш? Коя е Солария и какъв алхимик? - извъртя очи Юки. - Нима Зарган счита себе си за алхимик? - подигравателно продължи лисицата.

Юки присви очи. Друга лисица? Още един от експериментите на онзи нещастник, навярно. Преди поне имаше съвестта да я уведоми, когато разреши на Зарган да експериментира с енергията ѝ. - Кае-какво? С какви глупости ви пълн…

Юки дойде да търси тук жената, пуснала обявата за чудовището. Надяваше се да е лесна битка за проклетия ѝ слаб дракон.

Юки реши да се прибира. Надяваше се Нана да не я излага повече пред червенокосата жена. Лисицата пожела лека вечер на останалите идиоти, след което реши да остане във вилата си. И без това не изгаряше от желание да вижда…

"Скоро ще се случи нещо лошо с теб, ако не престанеш да намесваш този долен предател и да разказваш на останалите за невероятните му геройства." Гласът на Юки прокънтя в съзнанието на Нана.

Юки присви очи. Изглежда Нана не си беше научила урока.

Лисицата присви очи, чувайки разговора на наемния убиец и онази Моника. Поне този път не си беше позволил да я излага.

Юки хвърли изнервен поглед към другия брат на Силиа, хич не желаеше никой, облечен като онзи предател около себе си. Лисицата въздъхна тежко.

Юки пристигна във вилата на брата на Силиа и поздрави. Беше се облякла като фея, спомни си, че Нана ѝ беше разказвала за феите във Валдора.

Юки реши да си върви, преди Нана да се е изложила отново и да я е разгневила още повече. Лисицата допи амброзията си, след което се телепортира в Еритос.

- Не. - отсече Юки. - Нека събирайки сама това злато от тук насетне да се сещаш по-често какво изгуби. Лисицата се отдалечи и си наля още амброзия. Изобщо не я интересуваше репутацията на тези човеци, но беше възпитателн…

Юки се изсмя с глас. - Колко жалко. Ако ме беше слушала навремето, сега щеше да можеш да получиш това злато. За съжаление обаче, няма да се случи. Само ако не бяха последствията от действията ти.

Другата лисица присви очи. Разбира се, че вече беше чула всичко, сетивата ѝ бяха доста по-обострени от тези на човеците. - Какво искаш този път? - престори се, че не разбира защо Нана е пред нея тя.

Юки се плесна по челото, виждайки в какъв вид се появи Нана. Лисицата изпи чашата си на екс и си наля нова.

Юки се телепортира с камъка си за телепортация в дома на онази Лилит. Изобщо не се учуди, виждайки коняря. Лисицата ги поздрави и взе една празна чаша, в която си наля амброзия.

Юки дойде, за да си вземе златото от събитието. Лисицата смяташе, че заслужава много по-голяма компенсация, предвид с кого ѝ се бе наложило да се срещне, заради това проклето събитие, но все пак нямаше да откаже и това з…

Юки беше доста доволна от видяното. Онази идиотка Силиа заслужаваше всичко, което ѝ се случва, а на лисицата дори не ѝ се налагаше лично да се занимава повече с нея. Тя допи амброзията си, след което си тръгна, преди Нан…