Търсене

Аша разбърка чая си, но забеляза, че на дъното има мед. Изражението на принцесата се изкриви от ярост. - Какво е това, тъпачке?! - извика тя. - Мразя мед! Тя взе чашата в ръка и я изля срещу другата жена, нарочно пропуск…

- Да има късмета! - изсъска Аша. - Аз заради това ли жертвам себе си? Ще нося някакво дете, фигурата ми ще се измени, после няма да мога да си я върна сума ти време. Да не говорим, че има голям риск да умра по време на р…

- Да, прекалено е, но нямам намерение да го чакам да си отиде от естествена смърт и да живея нещастно, бъдейки съпруга на някого другиго. - тросна се принцесата. - Аз и дете от Афсол не искам да имам, правя го единствено…

Аша въздъхна. - Това е така. - отвърна тя. - Мислила съм за това. Можем да го разболеем по някакъв начин и да ускорим края на дните му.

Аша въздъхна. - Когато всичко това свърши и някога наследиш баща ми, ще ти родя деца. - изрече тя и се усмихна. - Аз също искам децата ми да са от теб. След смъртта на татко, ще промениш законите и ще се оженим. Така ник…

- По-скоро би умряла. Тази тъпачка няма да свърши нищо в моя полза. - изсумтя Аша. - Не мога да се върна в Милбърн без дете. Няма да стане!

- Сандреа и Силиа сигурно знаят повече. - намуси се Аша. - Ето, Силиа също изчезна. Сигурно е отишла при него.

Аша скръсти ръце. - Отиде на мисия. Къде, по дяволите отиде? И защо още го няма? - повиши тон принцесата. - Избяга и сигурно ще се върне, когато стане време да се анулира бракът. Няма да го допусна!

Аша беше бясна. Нямаше представа къде е Афсол, но явно не беше на мисия. Толкова време ли отнемаше една мисия? Принцесата захвърли ядно книгата, която четеше и въздъхна. - Този ми върти номера! - изсъска тя, гледайки към…

Аша реши да си върви, преди онази идиотка Елвира да е започнала да я дразни с глупостите си. Жената пожела лека вечер на когото можа, сетне си тръгна.

Аша реши да дойде на това парти само и само да дразни тази Елвира с появата си. Принцесата поздрави присъстващите и отиде да си налее вино.

Аша вече нямаше работа на това място, затова хвана Ейда под ръка и я задърпа към замъка.

Аша се подсмихна. Добре, явно Силиа изпитваше нещо към този. "Това получаваш като много знаеш.", помисли си принцесата.

- След малко, тъпачке. - отвърна Аша на техния роден език. - Първо искам да разбера какво ще стане тук.

Аша се усмихна. Това беше доста интересно, но не знаеше как може да го използва в своя полза.

Аша кимна. Разговорът с тези две кучки я изнерви ужасно. Беше благодарна, че някак успя да запази самообладание, че нещата още по-лоши щяха да станат. Беше ѝ ясно, че няма да спечели приятелството им, Елвира виждаше конк…

- Може би, но това са неща, за които нямам право да мечтая. - изрече Аша. - Не че и в Милбърн не живея в постоянен страх, но още повече ще ме е страх, бягайки от баща ми. Не желая да живея живот изпълнен с бягства и стра…

Аша сви устни. - Може и да се случи, стига да забременея. - отвърна принцесата.

- И къде да избягам? - изрече Аша. - Не мога да го направя. Ще ме търсят където и да съм, пък и не знам как ще се издържам съвсем сама. Може и да нямам права в Милбърн, но поне имам покрив над главата си и известна закри…

- В общи линии. Казах ви, че жените нямат права. Колкото и да се оплаквам, на когото и да се оплаквам, нищо няма да се промени. - изрече Аша. - Думите ми дори няма да бъдат чути. Ако се оплача, татко най-много да ме нака…

- В Милбърн? Малко вероятно. - отвърна Аша. - Привидно може и да се държи добре с мен, но зад затворени врати може да прави каквото иска. Сигурно ще си изкарва често гнева върху мен за това, че не съм била... девица.

Аша поклати глава. - Не, разбира се. Ясно ми е, че няма да го направите, нито той ще го стори. - въздъхна принцесата. - Просто се опитвам да сторя онова, което се иска от мен, за да оцелея. Не го разбирате, но ще изгубя …

- Разбирам защо не може да ме разберете. Вие сте свободни жени, имате някаква закрила, но в Милбърн ще те убият и за най-малкото, ако си жена. - изрече Аша. - Бях много малка, когато майка ми бе убита заради неверни слух…

- Би си позволил. Жените в Милбърн нямат никакви права, дори и да са от кралското семейство. - изрече Аша. - Войниците отказват да ме придружат, когато излизам от замъка. Трябва или Силас или татко да им наредят да го ст…

Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ. - Какво съм ви сторила, че сте така лошо настроена срещу мен? Аз... какво бих могла да сторя? - попита през сълзи принцесата. - Достатъчно ще страдам, когато се върна в Мил…