Търсене

- Че аз какво съм им направила? - сви рамене Нана, отпивайки от чая си. - Точно сега не комуникирам с никой от тях двамата и съм доста щастлива от този факт. Преди време се съгласих да ти помогна и да им разваля отношени…

- Надявам се да е така, но той я слуша прекалено много. Ако е посмяла да търси помощ от Господаря Неро, само мога да предположа какво е наговорила на наемния убиец, който е в добри отношения с нея. Почти съм убедена, че …

Нана се изкикоти. - Не разбирам човеци като нея. Толкова са слаби, а същевременно толкова нахъсани да съсипят собствените си животи. Наемният убиец е същия, добре че изглежда те послуша на онова събиране, отдавна не си е…

Нана сбърчи вежди. - Наистина ли? Не мога да повярвам, не разбирам защо е толкова луда, изглежда ни най-малко не цени живота си. - въздъхна лисицата. - Но не се тревожи, не вярвам Господарят Неро да ѝ обърне внимание.

Розовокосата лисица се усмихна широко. - Да, много ти благодаря! Знаех, че мога да разчитам на теб за това! Не съм имала пререкания с гноловете лично, но предполагам, че щом си преценила, вероятно са заслужили този край.…

Нана въздъхна. - Господарят Неро винаги е бил справедлив и се е отнасял добре с мен. Ако знаеше за това, което баща ми ме накара да направя съм сигурна, че щеше да му нареди да не ме изпраща на това ужасно място. Ще е в …

- Гноловете? - изненада се още повече Нана. Какво общо имаха гноловете с това?!

Зениците на Нана се разшириха от почуда. - Господарят Неро е там? Ами онзи гнусен сатир? Той как прие това? - сбърчи вежди Нана.

Нана си отдъхна. Лисицата отиде да приготви чай, сетне се върна и дръпна един от столовете, за да седне в близост от Юки. Тя наля чая в две чаши и го поднесе на масата. - Преполагам, че е минало ужасно. - намръщи се тя, …

Нана се сепна, внезапно виждайки Юки в къщата си. Лисицата си отдъхна, поне не беше с клиент в този момент. - Нещо станало ли е? - притесни се тя. Обикновено Юки не се появяваше така изневиделица.

Нана стрелна студен поглед към наемния убиец. Никак не ѝ харесваха думите му. - Добре. - кимна тя и последва Лилит. - Благодаря ти.

Нана извъртя очи, чувайки наемния убиец, сетне се обърна към Лилит. - Но ти не живееш ли в същата къща като тях двамата?

Нана се прокле хиляда пъти, задето освободи проклетото студио. След като имаше къща в Кросфайър Муунлайт, обгорената съборетина до дъртофелницата също не беше опция, а и смъртта бе по-добро решение от това да се върне пр…

Нана се втрещи, когато установи, че повечето са си заминали. Надяваше се да не я оставят сама с наемния убиец и шефа му. Това щеше да е най-лошият възможен развой на събитията и със сигурност щяха да я убият.

Нана изсумтя и се отдръпна от търговеца. Не беше успяла да го убеди да ѝ даде талисмана, а обещанията му не означаваха абсолютно нищо. Чак сега забеляза, че Юки си говори с наемния убиец. Може би тя щеше да помогне?!

Нана скръсти ръце. - Разочарованието ти никак няма да ми помогне, когато ще съм мъртва! А и, ако съществата от Долината на Кошмарите разберат, че съм в опасност, ще ме принудят да се върна във Валдора. Предпочитам смъртт…

- Нима забравяш, че къщата, в която живея е негова? Винаги може да дойде, знае къде живея. С устройството на гнома, нищо няма да го спре да ме убие. Моля те, след като сте близки, аз знам какво представлява, не можеш ли …

- Изглежда не я познаваш толкова добре. Дойде на пазар в Кросфайър Муунлайт и се държа ужасно с мен. Изобщо не бих се изненадала, ако след това му се е оплакала и е поискала да ме убие.

- Ако някой ме поръча... повтори тихо лисицата. - Естествено! Онази Силиа. Тя със сигурност го е направила, защото ме мрази.

- Не съм глупачка. Наемният убиец ми е сърдит, заради онова дете и вероятно крои план как да се отърве от мен. Има и онова проклето устройство, заради което не мога да използвам силите си. Следи ме и съм убедена в това.

Нана въздъхна. Изглежда търговецът смяташе да се подиграва с нея. - Днес. Тази сутрин. Отидох на пазар, когато излязох от бутика за бельо, той беше седнал в близката чайна и подостряше някакъв нож. Очевидно е, че ме е сл…

Нана изля чашата с вино на земята, сетне я захвърли и скръсти ръце. - Добре, след като настояваш, че не разбираш защо реагирам така, ще ти кажа, само защото не съм видяла нищо лошо от теб досега. Твоят "скъп приятел" нае…

Нана взе чашата, но не отпи. Търговецът Арус винаги се беше държал мило с нея, но лисицата не забравяше, че е добър приятел на Крисчън. Кой знае какво беше изсипал в чашата ѝ, за да се възползва от това, че в момента не …

Нана изсумтя, чувайки че освен Юки, явно и всички останали смятаха да отидат във Валдора. Горките лисици в публичния дом, ако онзи луд коняр Каво решеше да го посети. Лисицата потрепери от погнуса при мисълта.

Нана въздъхна и се отдалечи от коняря, след като започна да се търкаля по земята и неистово да реве. Лисицата дочу разговора на онази Силиа и белокосото момиче, което виждаше по тези събирания. Наемният убиец трябваше да…