Търсене

Нана отказа да се прибира заедно с търговеца и наемния убиец, затова си тръгна сама. Не беше сигурна колко точно далеч е тази къща от нейната, но след като имаше истинската си форма, нямаше от какво да се притеснява.

Нана не искаше да изпусне възможността да спечели лесно злато. - Аз съм съгласна! Ще помогна. - отвърна лисицата.

- Не съм сигурна какво е "звънчета" и защо сме такива. - намуси се Нана. - Напоследък обаче офертите ти не завършват добре за мен.

- Не, но бях в абсолютна мизерия. Което е по-лошо. - извъртя очи лисицата.

- Направих го, защото ме заключи в онази долнопробна таверна! - намуси се Нана. - Това също беше подигравка!

- Дори не ми плати, както беше обещал! Какво беше това, ако не подигравка?

Нана се обърна към наемния убиец. - Както казах, изпрати ме нарочно там, знаейки че е ужасно място.

Как да разбера нещо, като всички на онзи остров са луди, като вас двамата? - изсумтя Нана и се обърна към наемния убиец. - Не се учудвам, че си от там, звучи съвсем логично. Разбрах единствено, че е някакъв богаташ от Ер…

- Единствено можеш да чуеш как и двамата сте неблагодарници, след като бих път до онзи странен остров заради вашите нелепи проблеми. - присви очи Нана.

- Като споменаване на вероятен факт? - невярващо отвърна Нана. - Чувала съм, че това може да направи пристрастените нервни и раздразнителни. Би обяснило и странното ти поведение спрямо мен. - лисицата се обърна към наемн…

- Аз никога не съм се подигравала с вас двамата, нито пък съм си позволявала да ви обиждам и унижавам. Държах се приветливо, правих всичко, което наемният убиец ми наредеше и накрая единствено получих заплахи и гаври в з…

- Защо се преструваш на невинна? - присви очи Нана. - Това с опиумът е факт, всички видяхме доказателствата, не съм виновна за проблема ти. Ти беше тази, която твърдеше, че банският е ежедневното ми облекло, намеквайки п…

Подигравателната усмивка на лицето на Нана застина, чувайки думите на наемния убиец. - Не предполагах, в такъв случай нямаше да се съглася да дойда. - тя се обърна към Силиа. - Да не мислиш, че съм глупава? Отново се под…

Нана дочу думите на Арус и се приближи до него и наемния убиец. - Както всички виждате, аз не съм сторила нищо. Тя е тази, която се нахвърля върху мен всеки път с обиди и ужасно отношение. Защо въобще си я поканил и нея?…

Нана се изкикоти. - За щастие, ежедневното ми облекло струва доста повече от това. - отвърна тя. - Но е нормално, тук е почти постоянно топло и приветливо. За разлика от Еритос.

- Дори и за нещо толкова елементарно, с теб просто не може да се говори! - начумери се Нана. - Просто се зарадвах, когато видях, че изглежда имаме еднакъв вкус за облекло, но ти отново се държиш ужасно с мен.

- Разбира се, че ще го направя. Просто дойдох тук, защото забелязах, че сме обякли почти един и същ модел бански и се заинтригувах. Нищо повече. - сви рамене лисицата.

- Това изобщо не е така. Говоря си и с Лилит, при това доста по-често, отколкото с теб. Тя поне е приятен събеседник, не разбирам на теб какъв ти е проблема. - изсумтя Нана.

- Просто си говорим. Аз съм тази, която не разбира защо винаги реагираш така агресивно всеки път, когато просто реша най-добронамерено да те поздравя. - мигна с очи лисицата. - Предполагам не си взела нужната си доза опи…

Нана сви рамене, преструвайки се на неразбрала думите на Силиа. - Какво? - повдигна вежда тя. - Просто отбелязвам, че съм изненадана. Когато пазарувахме заедно, ти нямаше интерес към подобен тип облекло. Странно ми се ст…

Нана кимна. - Съгласна съм, просто явно се е случило, че този път сме пазарували от един и същ. - засмя се тя, хвърляйки поглед по тялото на другата жена.

Нана се изкикоти тихо, когато видя, че онази Силиа е облякла почти същия бански костюм. Лисицата се приближи до нея. - Интересно. Мислех, че не можеш да си позволиш да пазаруваш в същите бутици, като нас тук. Изглежда не…

Нана нямаше спомен да е посещавала точно тази вила, лисицата не беше сигурна на кого от всички принадлежи. Предположи, че е още един имот на Арус и отиде да си вземе коктейл.