Търсене

- Така е, но... Силиа си пое дъх. Преди опитваше с мъже и не стигаше доникъде, с жена можеше ли да ѝ се получи?

Очите на Силиа се разшириха. Розан нямаше ли да спре с това? - Не си се шегувала с това?

Силиа присви устни. Наистина изглеждаше като добре направена отливка на истински пенис. Цветът беше като човешки, дори му бяха направили вени. - Личи, че е добра изработка. - изрече принцесата без да го докосва. - Чак се…

Силиа се изсмя. Коктейлът едва не излезе през носа ѝ. - Как знаеш, че е идеален предвид, че никога не си взимала истински такъв в ръка?

- Божества. - изсумтя Силиа. Никакъв шанс нямаше да спи с Розан, не искаше обаче и това парти да се организира в дома ѝ. Тя отпи от коктейла си, мислейки как да се измъкне от тази ужасна ситуация.

- О, съгласна съм! - кимна с глава Силиа. - Съгласна съм! Парти, от което нямаше да може да си тръгне звучеше повече от ужасно. Защо ѝ беше на Розан да организира подобно нещо?

Силиа сви устни. Парти звучеше ужасно. - Само двете, нали? - с надежда в гласа попита принцесата. - Нали?

Силиа отпи от коктейла си. - Знам, но не мога да си позволя да взимам друго, иначе твърденията на онази проклетница Аша ще станат реални и няма да имам никакъв шанс да изчистя името си.

Бла бла

Бла бла

Силиа се прибра заедно с ранените дракони и веднага повика Мели. Робинята излезе с кошница пълна с разни мехлеми, билки и отвари, след което се зае с третирането на раните. - Добре се справихте. Съжалявам, че така се сте…

Силиа отдъхна облекчена, че успяха да победят съществото. Разбира се, не се разминаха без щети, но Мели щеше да ги излекува.

Силиа въздъхна тежко. Гъстонаселени можеше да е навсякъде. Принцесата реши да провери първо тук. Ако чудовището не се появеше скоро, щеше да отиде на друга локация.

Силиа дойде заедно с драконите си и учените ги наближиха. - Здравейте, искам да прехвърлите спомените на Лукресия върху Ерос. - изрече принцесата и посочи драконите си. Учените кимнаха и поеха драконите. Принцесата отиде…

Силиа се прибра в замъка си. Беше обедняла значително за пореден път, но нали за това се трудеше. Това злато защо ѝ беше да го събира, ако не смяташе да го пропилее за нещо смислено? Принцесата се върна с яйцето на етерн…

Силиа влезе в банката и тежко въздъхна. Трябваше да се раздели с не малка част от кристалите, които толкова дълго време събираше. Е, злато също ѝ трябваше. Банката предлагаше нещо специално, което не можеше да намери из …

- Да си вървим. Достатъчно време отделих на това събиране. - изрече Силиа и двете с Розан си тръгнаха без да кажат нищо на никого.

- Единственият нормален човек на това място. - изрече Силиа и потупа Розан по рамото.

- Ще бъда спокойна, а това е напълно достатъчно. - отвърна Силиа на ефоски. - И сега не съм щастлива, не е от особено значение къде точно ще бъда нещастна. По-добре някъде съвсем сама, отколкото сред тези... хора.

Силиа се засмя леко. - Тези дни наистина няма нищо за правене. Дори не са обявени нови баунтита. Работата в парфюмерията си я знам и без да я посещавам. - въздъхна принцесата, продължавайки да говори на ефоски и вдигна п…

Силиа се обърна към Розан. - Защо не останеш тази вечер във вилата? И без това е малко скучно там, а ми омръзна да водя разговори с портрета на майка ми. - изрече Силиа на ефоски.

- Не аз решавам кой как да се държи. - отвърна Силиа и допи чашата си. Не разбираше какви глупости пак дърдореше тая противна тъпачка, но нямаше и намерение да я слуша особено много.

- Изобщо не ме интересува. Ако толкова искаш да обсъждаш Каво с някого, върви си говори с някоя от тях. - отвърна Силиа.

- Да съм най-близка с Каво? Далеч не. Питай скъпата си приятелка Лилит, тя ще знае повече. - отвърна Силиа.