Търсене

- Да провериш нещо при бедните хора? Явно мислите за злато и охолен живот толкова са ти промили мозъка, че си сбъркала работното си място с Еритос. - Силиа си пое дъх и реши да не се занимава с противния лисугер повече. …

- Нагли? А противната ти раса не е? - вирна вежда принцесата. - Щом сме бедни и нагли, какво търсиш тук тогава?

Силиа се изсмя. - Не си мисли, че ме плашиш особено, проклетнице. След тази уникална заплаха, още ли се мислиш за невинна лисичка? - вирна вежда принцесата. - За разлика от теб, курво, на мен не ми пука за злато и скъпоц…

Силиа едва сдържаше яростта си. Тя зашлеви лисицата пред себе си - Как съм те въвлякла, проклетнице?! - повиши тон принцесата. - Също така, извършител има, просто не мога да посоча конкретен, защото не разполагам с инфор…

- И как по-точно съм ти създала аз неприятности, тъпачке? Не помня изобщо да съм те молила за каквото и да е. Относно недоразумението с Крис, то някога ще се разплете.

- Другите тук? Ти, Далия, Лилит и Конър, какъв огромен кръг от "други". - изсмя се принцесата.

- Не виждам как съсипвам нечие настроение, предвид че с никого от вас не съм разговаряла. Вие решихте да дойдете и да се правите на много интересни, но не сте познали. Невинни същества? Ти? Не ме карай да се смея. Може д…

- Сигурно. И как да не е било опция, да не си била до него 24/7? - вирна вежда принцесата.

Силиа щеше да каже нещо, но махна с ръка. - Няма смисъл, разбира се. Те тези не виждат нищо нередно да манипулират други за целите си. - отвърна сякаш на себе си принцесата.

Силиа се изсмя. - Живей си безгрижно и щастливо, не си мисли, че особено ми пука. Още повече как се стига до този безгрижен и щастлив живот. - с погнуса я изгледа Силиа.

- Мисли си каквото искаш, противен лисугер. С приятелки като Далия и Лилит няма да прокопсаш особено, но предвид, че не си особено по-различна от тях, не виждам да водя безсмислен спор. Мислете си каквото искате.

- Лилит, наистина, вземи се прегледай някъде. Изобщо не си наред с главата. - отвърна принцесата. - Това какво правя аз в свободното си време, не те засяга. Силиа дочу думите на противния лисугер и се обърна към нея. - И…

Силиа скръсти ръце. - Какви ги дърдориш пак, Лилит?

Силиа въздъхна. Трябваше утре да мине през офиса на строителите и да попита какво става с къщата ѝ на безлюдния остров. Отнемаше твърде много време вече.

Силиа се намръщи. Разбира се, противната мастия на Крисчън нямаше да пропусне да се появи на събиране. Принцесата отиде да си налее чаша бяло вино.

Силиа дойде и поздрави присъстващите.

Силиа и Сандреа тръгнаха към замъка на Афсол.

Силиа изобщо не желаеше да разговаря на тази тема повече, още повече с единия от братята си, затова се отдръпна и отиде да си налее още абсент. И това парти не беше по-различно от кошмар.

Силиа не знаеше как да отвърне на това. - Не знам какво да ти кажа. Може да говориш с Мели на тази тема и да има някаква отвара, която да помогне някак. - сви рамене принцесата.

- Тогава спри да я вършиш. - сви рамене Силиа. - Като не става, не става.

Силиа се учуди. Да, за съжаление помнеше на какво бе станала свидетел преди време. - Не, за бога, не. - отвърна принцесата също на ефоски. - Защо ме питаш това?

- Аз и не желая да ми се случва. - изсмя се Силиа. - Купувам си каквото поискам, не чакам на други като някоя курва, но това ти никога не би го разбрала. Принцесата подмина проклетницата и отиде да се долее абсент в чаша…

- Кой изобщо ти говори за злато, тъпачке? И не се прави на много важна, ако не ти беше помогнал Крис и ти щеше да мизерстваш.

Силиа се изсмя. - Естествено, Далия. Конър е стара история и отдавна не се говори за него. Изобщо не се прави, че нямаш вина за абсолютно нищо, проклетнице. Не си невинна, изобщо даже.

- И? - вирна вежда Силиа.