Търсене

Силиа си бе нарязала плодове в една чиния и реши да ги изяде в стаята си. Докато вървеше по коридора, чу стенания от стаята на Аша и замръзна на мястото си. Не, вече определено трябваше да накара Мели да кастрира Афсол, …

- Благодаря ти, Матилда. Не знам как щях да се оправя без помощта ти. - изрече Силиа. - От една страна е хубаво, че историята излезе наяве толкова скоро, аз изобщо не смятах да идвам, преди да се е разкрил извършителят.

- Да. - отвърна Силиа. - Останалата част от разговора ни мина в обсъждане на лисиците. Там вече съм се отказала да търся каквото и да е, нищо не разбирам от странните им отношения с Крис. Вечерта завърши както винаги - с…

- Споделих му, че ми е нужно време, за да му повярвам отново и да не се ужасявам, стоейки близо до него. Казах му също, че не предполагах, че ще бъда толкова спокойна да бъда сама в компанията му. Подсъзнателно осъзнавал…

- Говорихме предимно за извършителя и какво може би е използвал. Според Крис, той не е бил упоеният, а аз. Обаче не знам как е възможно - нищо нередно не усетих. - изрече Силиа. - Имаше дистанция между мен и него, но се …

- Треперя, едва се овладявам. Трудно бих казала дали ми е студено, в Еритос винаги е. - засмя се леко Силиа. - По-скоро избива студена пот по тялото ми. Не съм сигурна за дишането си, но понякога сърцето ми направо може …

- Усетих как ужасът отново ме превзема, когато останахме сами, но дишах дълбоко, надявайки се да се успокоя. - отвърна тя. - Споделих му какво ни разказа за извършителя. Той също не мисли, че е Серена. Няма как да е тя.

- Не съм сигурна. Не исках никой да го обвинява несправедливо. Нямах и много време да мисля, проклетницата Далия веднага ми скочи с обвинението, че си измислям, както винаги прави. - извъртя очи от досада Силиа. - Знаеш …

Силиа си пое отново дъх. - Той каза, че е недоразумение. Не успяхме да говорим, аз все още се опитвах да се успокоя. - отвърна Силиа. - Конър и Лилит го нападнаха с някакви глупави въпроси. Не можех да намеря гласа си из…

- Бях раздразнена, по-скоро. - отвърна Силиа. - Знаех си, че Нана или Далия ще си отворят устите и ще разкажат. В онзи момент съжалих, че съм отишла на партито. Въпреки това, останах.

Силиа си пое дълбоко дъх. - Беше права. Вцепених се, когато го видях, но постъпих както ми каза - оставих на ужаса сам да напусне тялото ми. Разтреперих се по-силно, когато той доближи масата с алкохола. Не успях бързо д…

Силиа влезе в офиса на Матилда и седна на дивана. Чувстваше се горе-долу добре. - Както и предполагах - всичко беше един ужас.

Лукресия дойде в пещерите, за да убие още две чудовища. Тя попадна на два възрастни дракона и ги нападна с Дъжд от кости. Костите се разпиляха навсякъде, не позволявайки на драконите да се измъкнат. Те загинаха и костния…

- Добре. - изрече Силиа и се обърна към Елвира. - Ела с нас.

- Не ѝ ли свикна вече? Аз не помня да съм чувала добра дума за когото и да е от нейната уста. Нейното мнение далеч не ме интересува. Остави я да си бъде важна в нейния си лицемерен свят, мен не ме касае. - отвърна Силиа.

- Елвира, моля те, спри. Наистина няма нужда да се занимаваш със злобната ѝ особа, нищо няма да постигнеш, освен да си вдигнеш кръвното. - изрече принцесата и издърпа приятелката си встрани. - Наистина не си заслужава, н…

Силиа се обърна към Лилит. - Няма да се обяснявам повече, още повече на теб. Това наистина си е недоразумение и извършителят е друг. Ще се разбере кой е. - изрече тя и се обърна отново към Елвира. - Просто спри, наистина…

Силиа се обърна към Елвира. - Остави я, Елвира. Няма смисъл да си хабиш нервите с нея. Омразата и злобата я карат да спи спокойно, не се занимавай с нея, не си заслужава. - изрече принцесата. Отдавна ѝ бе омръзнало от пр…

Силиа въздъхна. Вече изобщо не можеше да проумее какво имаше между Крисчън и Нана. Заплашват се, помагат си, живяха заедно. Явно никога нямаше да намери обяснение за този странен и ужасно дразнещ феномен.

- Добре. - отвърна Силиа. Може би щеше да отиде при Елвира след сесията си с Матилда. Трябваше да се захване и с работата около парфюмерията отново.

- Не е от особено значение. - отвърна Силиа. - Трябва да се справям с други проблеми.

Силиа тръгна към останалите и отиде да си налее вино. Надяваше се скоро всичко да се нареди.

Силиа реши да не налива масло в огъня. И без това вървеше по тънък лед тук. - Предполагам имаш право. - сви рамене тя. Не разбираше отношенията му с тази изобщо. - Да се връщаме при останалите?

И ето от къде можеше да се зароди яростта ѝ - от проклетата лисица. - Да, това... - въздъхна Силиа. - Предполагам, че вече няма значение какво може да бъде казано по темата с Нана. Не мога да те упреквам, но наистина не …

- Дано си прав. - изрече Силиа. Вътрешно ликуваше, че бе успяла да изпълни онези изречения. Стоеше пред Крисчън и се увери, че може и без да се ужасява. Разговаряха нормално, това също беше добре. - Моля те, не пий много…