Търсене

Силиа реши да си върви. Много ѝ се искаше да види как проклетницата Нана си го получава за всичките тъпотии, които дрънкаше и беше сторила, но навярно нямаше да е жива, докато се случи. Тя пожела лека вечер на Елвира, сл…

Силиа въздъхна и кимна. - Добре. След като говоря с тях, ще се отбия при теб. - отвърна принцесата.

- Премисляла съм го много пъти. И винаги когато реша, че не трябва да го правя се случва нещо, което ми подсказва, че точно това трябва да сторя.

Силиа със задоволство бе наблюдавала малката свада между Юки и Нана. Изглежда противната лисица бе разгневила господарката си, кой знае защо. - Вече не мисля, че нещо би се наредило в положителна посока за мен.

Силиа поклати глава. - Не, не е. Трябваше да умра, когато съживих Дракона на Дъгата. Така пишеше във всички книги, които бях чела относно това. Живея назаем и светът отдавна показва, че не трябва да е така. Дори и да се …

Силиа сви рамене. - Не ме интересува особено. И без това вече не виждам никакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Не мога да се върна в Ефос повече, нито мога да остана тук.

- Изобщо даже. Опитвам си да си живея живота, но изглежда други нямащи никаква цел в животите си същества, не са особено окей с това, затова нямам намерение да се занимавам повече. Засега може просто да посещавам мястото…

- Не ги мисли тези работи, Елвира. Те са напълно разрешими. - отвърна Силиа. - Най-важното е, че няма да съм тук повече, за да се занимавам с тъпотиите на всички.

- Как ще се откажа от нея? Не бих го направила. - отвърна принцесата. - Ще се откажа от много други неща, но ще си заслужава.

Силиа въздъхна. - Извинявай, Елвира, но едва ли утре ще мога. Трябва да се разправям със строителите и да разбера защо още не е готова къщата, която си поръчах.

- Да провериш нещо при бедните хора? Явно мислите за злато и охолен живот толкова са ти промили мозъка, че си сбъркала работното си място с Еритос. - Силиа си пое дъх и реши да не се занимава с противния лисугер повече. …

- Нагли? А противната ти раса не е? - вирна вежда принцесата. - Щом сме бедни и нагли, какво търсиш тук тогава?

Силиа се изсмя. - Не си мисли, че ме плашиш особено, проклетнице. След тази уникална заплаха, още ли се мислиш за невинна лисичка? - вирна вежда принцесата. - За разлика от теб, курво, на мен не ми пука за злато и скъпоц…

Силиа едва сдържаше яростта си. Тя зашлеви лисицата пред себе си - Как съм те въвлякла, проклетнице?! - повиши тон принцесата. - Също така, извършител има, просто не мога да посоча конкретен, защото не разполагам с инфор…

- И как по-точно съм ти създала аз неприятности, тъпачке? Не помня изобщо да съм те молила за каквото и да е. Относно недоразумението с Крис, то някога ще се разплете.

- Другите тук? Ти, Далия, Лилит и Конър, какъв огромен кръг от "други". - изсмя се принцесата.

- Не виждам как съсипвам нечие настроение, предвид че с никого от вас не съм разговаряла. Вие решихте да дойдете и да се правите на много интересни, но не сте познали. Невинни същества? Ти? Не ме карай да се смея. Може д…

- Сигурно. И как да не е било опция, да не си била до него 24/7? - вирна вежда принцесата.

Силиа щеше да каже нещо, но махна с ръка. - Няма смисъл, разбира се. Те тези не виждат нищо нередно да манипулират други за целите си. - отвърна сякаш на себе си принцесата.

Силиа се изсмя. - Живей си безгрижно и щастливо, не си мисли, че особено ми пука. Още повече как се стига до този безгрижен и щастлив живот. - с погнуса я изгледа Силиа.

- Мисли си каквото искаш, противен лисугер. С приятелки като Далия и Лилит няма да прокопсаш особено, но предвид, че не си особено по-различна от тях, не виждам да водя безсмислен спор. Мислете си каквото искате.

- Лилит, наистина, вземи се прегледай някъде. Изобщо не си наред с главата. - отвърна принцесата. - Това какво правя аз в свободното си време, не те засяга. Силиа дочу думите на противния лисугер и се обърна към нея. - И…

Силиа скръсти ръце. - Какви ги дърдориш пак, Лилит?

Силиа въздъхна. Трябваше утре да мине през офиса на строителите и да попита какво става с къщата ѝ на безлюдния остров. Отнемаше твърде много време вече.

Силиа се намръщи. Разбира се, противната мастия на Крисчън нямаше да пропусне да се появи на събиране. Принцесата отиде да си налее чаша бяло вино.