Търсене
652 поста от Сандреа Фингел
Сандреа сви рамене. - И тримата ще имате особен вкус, но какво да се прави. - отвърна принцът. - Да отиваме да вечеряме.
Сандреа въздъхна и взе Хектор в ръцете си, сетне тръгна към вратата. Разбрал какво се случва, котаракът започна да буйства в ръцете на принца. Издра го където можеше и успя да се измъкне, сетне скочи върху бюрото и се на…
Сандреа се удивляваше на спокойствието на Силиа. Тя беше в същата стая, в която се разиграваше грандиозният хаос - котките съскаха една срещу друга, гонеха се, биеха се и събаряха какво ли не. След поредната стъклена бут…
Сандреа се засмя. - Разбира се, дядо. Бастун да потърся ли?
- Чака Елвира. - отвърна Сандреа вместо него. - Тя дали ще дойде?
Сандреа сбърчи вежди. - Некомфортно ти е да седиш? - тихо изрече той. - Онези хора да не би да са...
- Божества. - въздъхна Сандреа. След като стигнаха до всекидневната, той помогна на Афсол да седне в едно от креслата. - Никакъв алкохол. - отсече принцът. - Мели забрани.
Сандреа въздъхна и помогна на Афсол да се преоблече. Изобщо не го разбираше. Трябваше да остави раните да заздравеят и тялото му да си почине, но отказваше. След като го преоблече, го подхвана и започна да го води към вс…
Сандреа се засмя. - Сигурен ли си? Ще събереш трите ненормалници на едно място? Да умреш ли искаш? - скръсти ръце Сандреа.
Сандреа влезе в стаята на Афсол. - Търсил си ме? - попита принцът.
- Не, ще остана тук. Може да имаш нужда от помощ, ако той се събуди. - изрече Сандреа. Принцът си извади завивка, възглавница и по-дебел юрган, след което постла юргана на земята и легна върху него. Така щеше да му бъде …
- Нямаше ме няколко дни и се хванахте за гушите? - учуди се Сандреа.
- Като я спомена, тя беше отвън. - сви рамене Сандреа.
Сандреа едва сдържаше смеха си. - Знам, че не е никак подходящ момент, но какво ти става? Крисчън повече ли те харесва с този цвят?
Сандреа се върна заедно с Мели и се учуди, когато видя Аша отвън да разтрива ръката си. Принцът нямаше време да ѝ обърне внимание и заедно с робинята на Силиа влязоха в стаята на Афсол. - Мели, кажи ни с какво да ти помо…
Сандреа кимна и напусна стаята на Афсол. Брат му поне беше жив, макар и не толкова здрав.
- Нека поне доведем Мели. Тя ще знае как да третира раните му. - предложи Сандреа.
Сандреа учудено наблюдаваше сестра си, гледайки лилавата ѝ коса. Тази съвсем беше превъртяла. Трябваха му няколко секунди, за да регистрира какво го пита. - Сигурно са го измъчвали, нямахме време да говорим. Намерих го и…
Клеодора кацна на двора и Сандреа слезе от гърба на дракона, сетне внимателно помогна на Афсол да стори същото. По-големият му брат приличаше на нищо. Дрехите му бяха изпокъсани, а самият той бе потънал в засъхнала кръв …
Сандреа кимна и стана от мястото си, сетне се отправи към замъка. Надяваше се Афсол да е решил спонтанно да отиде на почивка, за да се разсее от проблемите си, а не да е загинал или да е отнел живота си.
Сандреа въздъхна. Трябваше да се съгласи. - Разбира се, ще проуча какво става. - отвърна той. - Още тази вечер ще замина, за да го потърся. Обаче Силиа, мислиш ли, че е жив?
Докато Силиа най-необезпокоявано си приготвяше коктейл, Сандреа се опитваше да разтърве двете котки, които не пропуснаха възможност да започнат да се бият.
Сандреа въздъхна и след като се увери, че котката се е нахранила, той я прибра обратно в кошницата. Тази вечер тя трябваше да остане при него, а утре щеше да я запознае с Хектор, което сигурно щеше да бъде бедствие.