Търсене

- Информация за Иан няма, за съжаление. - въздъхна наемната убийца и връчи книгата на Силиа. - Запознала си се с авторката на тази книга на откриването. Тя ме позна и ми заръча да ти я дам.

Розан забеляза, че някаква жена си тръгва от вилата и веднага отиде да види какво става. - Коя беше тази? - попита наемната убийца.

Розан тежко въздъхна. След като Силиа осъзна, че Катрин я няма, наемната убийца поклати глава. - Мисля, че я е отвлякъл. - изрече жената. Нямаше друга възможност в момента. - Облечи се, трябва да я потърсим.

Очите на Розан се разшириха от ужас, но бързо се овладя. - Ти добре ли си?

Розан бе взела първия кораб към Еритос, след което веднага се отправи към замъка на Силиа. Жената се изненада, когато не видя принцесата в стаята им. Катрин също я нямаше. - Силиа? - провикваше се жената из коридорите. Р…

- Ще те целуна аз тебе. - засмя се Розан, докато четеше писмото от Орландо. - Това поне ще зарадва Силиа. Наемната убийца вече може да се върне при Силиа и Катрин.

Розан се върна във вилата на Силиа, за да изчака информацията от Орландо. Надяваше се да нямат други разправии с шиерските престъпници. Трябваше после и да убие проклетниците, които държаха фризьорския салон, който бе по…

- Както кажете. - изрече Розан и погледна към Катрин.

Розан бе готова да извади кинжала си, ако нещо се случи. Тя застана по-напред от Силиа и Катрин. Трябваше да реагира веднага.

Розан се обърна към Силиа. - Виждала ли си този мъж, който говори с брат ти?

Розан доближи Силиа. - Заради това ли каза, че ще се забавиш? Хубави са. - изрече жената и взе един от боядисаните кичури на Силиа.

Розан дойде и поздрави присъстващите. Силиа бе обещала, че ще дойде скоро, но още никаква я нямаше и наемната убийца малко се притесняваше. Надяваше принцесата да е добре.

- Както кажеш. - сви рамене Розан. Не ѝ се нравеше особено тази идея да я остави сама, но за момента се налагаше. Ако видеше това да се повтаря, определено трябваше да я заведе при Мели.

- Не знам дали е добра идея да те оставям сама тук, докато чакам. Почувствала си се зле, никой не те е видял. - отвърна жената.

Розан сви устни. - Не знам дали не е лоша идея да повикаме Мели за всеки случай. - изрече жената и реши да ѝ съобщи наученото от Орландо. - Говорих с Орландо, ще проучи нещата. Има вероятност корабът да е бил нападнат от…

- Ти ми кажи! - изрече Розан. - Какво е станало с теб?

Розан се прибра. Пътят, който намери бе наистина доста по-бърз. Жената искаше да се изкъпе и да си почине малко. Тя отвори вратата на стаята и забеляза, че Силиа я няма. Добре, явно беше излязла. Наемната убийца реши да …

Розан горчиво се изсмя. - Нямаме много кораби, прав си. Заради тези хора нямаме никакви. - отвърна жената. - Силиа няма, аз общо нямам с бизнеса ѝ. Другата седмица, добре. Ще бъда във вилата ѝ в Кросфайър Муунлайт. Розан…

- Дано си прав, иначе не я виждам как ще се примири със загубата на бизнеса си или с това някой толкова могъщ да ѝ диша във врата, ако реши да спори. - въздъхна жената. - Кога можеш да ми дадеш отговор?

- Страхотно. - намуси се жената. - Мога само да се надявам, че са други престъпници, а не вашата организация в тоя случай.

Розан не разбираше за какви паранормални неща говори този. - Не си ли наемник и ти? - попита жената. - Силиа иска да се възползва от връзките ти на острова. Тя няма подобни.

Розан се засмя. - Познавайки ги, едва ли ще направят това. Не съм тук за нещо подобно. - отвърна жената и изражението ѝ стана сериозно. - Силиа има парфюмерия в Кросфайър Муунлайт и работи с химици от Шиера, които правят…

- Здравей. - изрече Розан и вежливо се усмихна. Знаеше, че този няма да се пробва да стори нищо глупаво спрямо нея. - Изпраща ме Силиа, приятелка на Крисчън.

Розан най-сетне стигна до тази крепост. За да се прибере бе намерила по-подходящ и бърз път. Жената застана пред входната врата и силно почука.

Розан трябваше да занесе главата на лихварите, за да си вземе парите. - Прибирай се, ще се видим скоро. - изрече тя към Силиа и се наведе, за да хване трупа за дрехите, сетне започна да го влачи на по-отдалечено място.