Търсене

Каелориан прие предложението да се прибере с този търговец от юга. За да засили малко страха у новодошлите, смяташе скоро да "пусне" съвсем случайно няколко истински опасни звяра. Щяха да бъдат принудени да го оставят на…

- Не съм запознат все още с нормите на тази планета относно заплащането. Трябва да попиташ шефката ми. - отвърна алхимикът. Докато се увереше, че Солария ще го остави намира, трябваше да продължи да работи за Ивет.

- Има разбира се, даже това е най-лесната отвара за създаване. Толкова е елементарна, че повечето алхимици биха били обидени, ако получат подобна поръчка. Аз включително. - отвърна Каелориан.

Каелориан въздъхна. Това, което този наподобяващ деформиран каелир искаше, не трябваше да се случва на тази планета. Не можеше да им позволи да имат достъп до бомби. - Не съществува подобна отвара. Но... Моят експеримент…

- Безсмъртието е относително понятие. - отвърна Каелориан. - Сам по себе си, ако някой е безсмъртен, то това би означавало, че не може да бъде убит. Това съвсем не означава, че не може да бъде наранен, разбира се. Въпрос…

- В което няма нищо лошо. С удоволствие ще споделя опита си с тях.

- Намират се също така и доста... клиенти за услугите ми. - отвърна алхимикът. - Не е зле общо взето.

- Точно там прекарах доста време след експеримента си тук. Интересно... място. - отвърна Каелориан.

- Поне засега. Научих, че тук има и други алхимици, така че смятам, че присъствието ми няма да е толкова извън правилата за живот тук.

- Според мен са съвсем нормални, даже предложих да им дам данните от експеримента с промяната на характери. Те не пожелаха и ме обявиха за издирване вместо това. - отвърна Каелориан.

- Защото искам свобода. - невъзмутимо отвърна алхимикът. - Солария никога няма да ме остави да съществувам спокойно, трябваше да им извия ръцете по някакъв начин.

- Можете да бъдете спокойни. - приближи се алхимикът към Лилит. - Нямам за цел да ви нараня, това би било непродуктивно. Ще затворя порталите в най-скоро време, а тези пришълци ще се приберат по домовете си.

- Опасявам се, че изборът ще бъде мой все пак. - отвърна най-спокойно алхимикът. - Отдавна знам за порталите, приемете извиненията ми и за тях. Ще се погрижа да бъдат затворени в най-кратък срок, както и да се приберете …

- Както виждате, от всички участници, само един не пожела да сподели и само още един твърди, че е бил наранен. - сви рамене Каелориан. - Борто беше провал, поради което господин Афсол, приемете извиненията ми. Опитвам се…

- Нека те кажат. Всички участвали в моя малък експеримент са тук. Искам да използвам възможността, тъй като не съм ви виждал отдавна, да ви попитам искрено - нарани ли ви експериментът ми? Бъдете честни.

- Разбира се, че мога. Все пак, тук са всички мои "деца", готови да свидетелстват в моя полза. - алхимикът обходи присъстващите с поглед.

- А не желаете ли да чуете моето мнение по въпроса? - със съвсем спокоен и равен тон промълви алхимикът.

Каелориан наблюдаваше случващото се с беизразно лице. Той вдигна двата си пръста и Борто отново "оживя". Алхимикът постави създанието си пред себе си.

Каелориан не се представи, нито поздрави. Така или иначе добре познаваше повечето от тези хора. - Ела тук. - кимна той и подкани Борто с пръст да се приближи до него. Като в транс, мъжът закрачи към "господаря" си, изпъл…

Чутото накара Борто да изцъка с език. - Ясно, значи грозна е била. Ужас. - отвърна той и започна да масажира ръката си. Отново усещаше странната болка.

Борто не си спомняше твърде много случката. - Тая Кенди... Кажи ми поне, че не е била грозна като тебе.

- След като знайш за таверната, щом казваш че не си участвал, я разкажи там какво стана. Че честно казано и аз много не помня, а пък искам да навържа нещата. - попита Борто.

Борто присви очи. По някаква причина ръката често го болеше и изпитваше трудности да ходи до тоалетна, макар и привидно нищо да му нямаше. Тези болежки се бяха засилили откакто беше в компанията на тези. - Абе нещо стран…

- Е как ще не е от значение. - Борто се опита да си спомни познава ли го тоя и от къде точно, но не успяваше. Имаше бегъл спомен за някаква таверна. - Ти да не си бил в оная таверна? С проститутката? - попита мъжът. Не с…

- Че ти кога си ме виждал? - изненада се мъжът. - Аз тебе не съм те виждал, щях да помня някой толкоз грозен.