Вечерното парти на Юки

Юки пристигна и остави храна и алкохол за идиотите. С нетърпение чакаше Нана да се появи, за да разкаже какво се случваше напоследък.

Каво доязди и каза хай на мацките ама са кри зад на кончо гъза мъжката курва да не са активира и да му го бутне зверски.

Юки забеляза Каво и извъртя очи. Поздрави го вяло, макар че се надяваше Нана да се появи първа, а не този ненормалник. Лисицата въздъхна и си наля амброзия.

Нана пристигна в покрайнините на Еритос, както Юки беше я помолила. Изненада се, когато видя и странния мъж с коня там. Тя се приближи до другата лисица.
- Този какво прави тук? За какво ни е? - изненедано попита тя.

Юки махна пренебрежително с ръка.
- Организирала съм пиршество, вероятно и други ще дойдат. - отвърна тя. - Докато сме сравнително сами обаче, исках да знам какво се случва с наемния убиец и онази дразнеща жена.

Каво киризи мъжката курва и са изплаши завалията ама курвата чакали щото тряаши да я помпи яко в звездобора.

Нана въздъхна.
- Нищо особено не се случва, заради онзи проклет гном съм с вързани ръце. Някакси се е добрал до нещо, с което успяваше да ми отнеме силите. Наемният убиец разбра какво и не желае да ми каже, нищо не мога да му сторя вече. А относно онази, наложи се да му обещая, че няма да закачам и нея. - скръсти ръце лисицата.

Юки ядно въздъхна. Подобни оръжия вероятно нямаше да ѝ повлияят, но наемният убиец със сигурност вече се бе досетил, че тя стои в дъното на всичко.
- Проклети гноми, трябваше да ги избия всичките още онзи път. - изсумтя лисицата. - Добре, както и да е, предполагам направи достатъчно. Онази идиотка така или иначе не е много умна, следователно едва ли ще имаш проблеми с нея. Ако наемният убиец започне да ти досажда, аз ще се оправя с него.

- Аз се разбрах с него. - отвърна Нана. - Относно онази Силиа, това че съм обещала да не я "закачам", не означава че няма да ѝ се стъжни, ако реши да ми се прави на интересна.

Юки въздъхна.
- Ще видим, ако въобще някой от тези нещастници благоволи да дойде. - отвърна лисицата, сетне се обърна към единствения присъстващ за сега. - Каво, защо стоиш зад коня си и не мърдаш?

Каво са изплаши много завалията малко пръцна и говори.
- Але курво щото да не стане тука сакатлъка ве. - тъжливо каза Каво и са държа за гъза.

Юки извъртя очи.
- Нямам представа какво визираш, но за пореден път те уверявам, нямам никакво намерение да те изнасилвам.

Нана запуши носа си, щом долови миризмата. Този наистина беше побъркан.

Каво говори.
- Але то тъй е правдиво на света ве ама де да знайми със звънчетата ве курвата къдей. - попитливо каза Каво.

- Добър въпрос, нямам никаква представа. - сви рамене Юки. - Както виждаш, за сега единствено ти и моята близка приятелка сте тук.

Каво стана крушка.
- Але сигура са плашливи да не им го буташ ве. - обясливо каза Каво.

Юки се изсмя с глас.
- Силно се съмнявам. Ако някой от тях изпитваше подобни страхове, щях отдавна да знам. А и нямам подобни намерения спрямо никого от тези идиоти. - отвърна тя.

Каво са зачуди ама добре ве добре.
- Але ний чакалим долния курволък да доязди напрао да я прайм да духа балонити ве. - обясливо каза Каво.

Юки продължи да се смее, макар и да не беше сигурна как да отговори на думите на ненормалника Каво.
- Предполагам. - сви рамене лисицата.

Каво са клати за да и игра яко въртележка таралясник с кончо и Курвито.