Партито на Дейвид

- Това е прекрасно, особено след като никъде не се разхождам. - скръсти ръце лисицата. - Нямам злато, така че предлагам това, което имам, в замяна на това някой да ме отърве от дъртофелницата!

- Проклинам деня, в който реших че бойните умения не са толкова важни. - с престорена тъга в гласа изрече Арус.

От своя страна Крисчън проклинаше факта, че не успя да се напие през вечерта, може би тогава разговорите, които му се наложи да проведе на това събиране щяха да бъдат по-малко нелепи.

Нана беше меко казано гневна. Никой не желаеше да ѝ помогне, наемният убиец и шефът му единствено се подиграваха с нея. Тя реши да се облече, но по невнимание закачи роклята върху един остър клон и тя се разкъса. Лисицата изсумтя.

- Добре, смятам че всички видяхме достатъчно. Даже предостатъчно. - отсече Крисчън и отново вдигна наметалото си, подавайки го на Нана. - Моля те, престани.

Лилит се обърна към Крисчън.
"Просто помогни на момичето. И без това смъртта вече чука на прага на бабето. Какво, ако дойде малко по-рано?"

Нана нямаше друг избор, не искаше наистина да се прибира тичайки гола из полята. Тя взе наметалото и го уви около тялото си.

Крисчън се обърна към Лилит.
- Няма да убия горката жена, само защото вие двете имате ментални проблеми. - сетне хвърли поглед и към Нана. - Казах ти, че да прекарваш време с Лилит няма да се отрази добре на психиката ти. Виж докъде се докара. - присмя се той.

- Лилит няма нищо общо с психиката ми. - отвърна Нана и се намуси. - Ти и дъртофелницата сте тези, които ме доведоха до тук!

- По принцип възможността да съблека красива дама е комплимент за мен, но точно в този момент съм с доста смесени чувства... - подигравателно отвърна Крисчън.

"Бабата е с ментални проблеми. Някой да ѝ обясни, че не може да държи сметка на хората за това какво ще правят в домовете си."

- Разполагах с известни средства, когато купих къщата, но нямам спомен тази местност да е била част от имота. Тук не е домът на Нана. - все така подигравателно отвърна Крисчън.

- Лилит, остави. - махна с ръка лисицата и се обърна към наемния убиец. - Ще съжаляваш за това. И ти и любимата ти дъртофелница!
Нана пристегна наметалото около тялото си и се запъти към дома си. Хубавото беше, че къщата беше в близост до тези поля и нямаше да ѝ се наложи да върви много.

- Възможно е и да съжалявам, но предвид колко бързо се разпростират клюките по тези земи, утешителна мисъл за мен ще бъде това, че няма да съм познат като човек, който се съблича чисто гол из полята. - подвикна след нея Крисчън.

"Винаги ли трябва да нагрубяваш хубави жени и да се занимаваш с онова Дърво?", скръсти ръце Лилит. "Горката Нана."

Смеейки се, Арус се приближи и потупа Крисчън по рамото.
- Ти си наистина луд. Признавам ти го. - възмущаваше се търговецът. - Или пък може би не, прекалено си умен. Горката лисичка нямаше избор, освен да си тръгне с дрехите ти, следователно вече ще имаш повод да я видиш отново. И тя под дрехата няма нищичко. - продължи да се смее Арус.

Крисчън реши да игнорира Арус за сега и се обърна към Лилит.
- Да съм я нагрубил? Нямам спомен да съм сторил подобно нещо. - невъзмутимо отвърна той. - Другата жена, която така грешно наричаш с това странно прозвище няма никаква вина за случилото се тук, не разбирам защо постоянно държиш да я намесваш.

"Помогни на горката Нана, вместо да се занимаваш с на Дървото глупостите. Сега е решила да се прави на лейди Моника явно, за да ти привлече вниманието."

- Дори и това да беше истина, единственият който ще пострада от това щях да бъда аз. - засмя се Крисчън. - Особено, когато лейди Моника я види така. Сега ще помоля да бъда извинен, тази вечер ми дойде в повече по достатъчен на брой причини.
Крисчън пожела лека вечер и се запъти в неизвестна посока.

- Лъжец. - подвикна след него Арус. - Наистина ли вярва, че сме толкова глупави? Ясно е къде смята да отиде. Е, на нас не ни остава нищо друго, освен да се приберем и да оплакваме лошия си късмет. Лилит, искаш ли да пътуваш с нас?

Лилит извъртя очи. Явно слуховете, които се носеха за Крисчън не бяха чак толкова истински. Вместо да последва красивата лисица и да си намери нещо по-добро, той се занимаваше с онова Дърво. Жената сви рамене и се телепортира в имението на Арус.

Арус въздъхна и подкани Далия да се прибират. Този път Крис нямаше да се отърве и всичко щеше да си разкаже.