Странноприемницата

Дъхът на тютюн и алкохол се разнася навсякъде из това място. Още с влизането забелязвате огромният брой хора. Доста от тях чакат именно някой като Вас да се появи, за да му възложат задача за изпълнение. Разбира се, те са готови да платят цената.

Крисчън бе решил да изпие някое друго питие в таверната на странноприемницата. Разследването му засега бе доказало, че известно количество смес от сребърен прах и други вещества е било продадено в Еритос, но шиерските търговци ценяха дискретността високо и не желаеха да разкрият имената на клиентите си.

Лорд Гордън за пореден път пиеше в таверната. Откакто го бе изгонила, Клаудия не желаеше да му даде шанс дори да помоли за милост. Възрастният мъж от край време използваше спестяванията си, за да се напива до несвяст почти всеки ден. Загубвайки разновение, той разля току-що налятата си чаша с уиски върху някакъв млад мъж.
- Съжа...лявам. - тихо смотолеви той.

Крисчън изцъка с език, усещайки как някакъв пияница се блъска в него и съдържанието на чашата му го облива. Тъкмо смяташе да отвърне, когато се взря по-сериозно в лицето на мъжа пред себе си.
- Лорд Гордън? - с почуда в гласа възкликна той. Ни най-малко не очакваше да види в подобно състояние бащата на Беатрис.

Гордън вдигна поглед. Разбира се, поредната излагация. Повечето хора в кралството разпознаваха лика му. В яда си заради разлятото питие, този мъж несъмнено щеше да го злепостави. Макар и да бе дългогодишен приятел на Арус и добре да познаваше бодигарда му, в опиянението си сега не успя да го разпознае.
- Не съм сигурен още колко ще съм лорд... - тихо отвърна той.

- Лорд Гордън, добре ли сте? - притеснено продължи Крисчън. Определено не желаеше да бъде обвинен и за нещо, случило се с бащата на Беатрис. - Елате, седнете. - той подкани възрастния мъж да седне на един стол на бара, сетне седна до него. - Защо сте тук? Това място е крайно необичайно за човек с Вашия... статут.

Лорд Гордън въздъхна тежко.
- Изгониха ме от вкъщи. - с провлачен глас отвърна той. - Нямам вече нищо аз.

Крисчън изключително се озадачи от чутото.
- Лорд Гордън, какво говорите? - възкликна отново мъжът.

- Нана... - отнесено отвърна лордът.

Крисчън присви очи. Изобщо не се учудваше да разбере, че лисицата по някакъв начин е замесена в това.
- Нана? - с въпросителен тон продължи той.

Съдържателят на таверната съжали лорда и му наля чаша студена вода. След като я изпи на екс, мъжът се почувства малко по-добре.
- Една нова куртизанка. Не беше от Перлата... Съпругата ми и дъщеря ми разбраха, че съм се виждал с нея и ето го резултата... - лорд Гордън затвори очи и отново въздъхна.

Крисчън не знаеше какво да отвърне. Спомни си за цялата тази ситуация, Делина все пак бе дошла в дома на Арус да го моли да не убива Нана, но нямаше представа, че в крайна сметка бащата на Беатрис е бил изгонен от дома си.
- Не съм сигурен как да реагирам на тази информация, лорд Гордън. - неловко се засмя той.

- Аз съм виновен, знам. И за дрехите ти съм виновен, ще ти платя двойно стойността им. - въздъхна лордът.

Крисчън махна с ръка.
- Няма нужда да се притеснявате за това. - усмихна се той. Искаше да разбере повече за случилото се. - Тук ли сте отседнал?

Гордън изгледа мъжа невярващо.
- Не бих отседнал в такава дупка, идвам само заради евтиния алкохол. - възрази мъжът. - Макар че скоро вероятно ще се наложи, планирам да продам вилата, Клаудия не ме допуска до хазната на бизнеса ни. - въздъхна отново лордът.

- След като съпругата Ви е реагирала по този начин, прощавайте, но наистина не разбирам защо сте сторили всичко това. - Крисчън съжаляваше Беатрис, изглежда проблемът в семейството ѝ бе по-голям от разказаното от Делина.

Гордън отново въздъхна тежко.
- Клаудия е красива, но покрай бизнеса е постоянно заета! Какво можех да направя? Не можех да рискувам при масажистката ѝ Касандра, тя веднага щеше да ѝ сподели, та се наложи да посещавам Перлата тайно. Всичко щеше да е наред, ако си бях останал там, защо ми трябваше да търся жени навън... - завайка се той.

Крисчън се изсмя тихо. Макар и да съжаляваше Беатрис, определено не успяваше да намери в себе си съжаление към този мъж.
- Добър въпрос. - саркастично подметна той.

Елвира се телепортира и двете със Силиа влязоха в таверната. Двете жени не забелязаха седящия на бара Крисчън, а се отправиха към една от свободните маси.
- Е, какво ще пиеш? - попита Елвира.

- Не знам дали си ходил при Нана. - продължи мъжът, сякаш не се интересуваше от отговорите на другия до себе си. Искаше да сподели с някого за случилото се, отдавна чакаше този момент и нямаше да позволи на този да си тръгне, преди да изслуша тегобите му. - Тя е съвсем различна от тези в Перлата.

Крисчън продължи да се смее тихо.
- Нима? Различна как?

Силиа сви рамене.
- Не съм сигурна. Каквото и ти, но голямо. - отвърна принцесата и не обърна внимание на присъстващите.

Елвира тръгна към бара, но не обърна внимание на седящите хора там. Тя се обърна към бармана.
- Две чаши бяло вино. Едната нормална, другата голяма. - изрече жената.

- Твърди, че е лисица. Не знам дали е вярно, или лъже, но то в Перлата има елфки, така че не бил се учудил. - ожесточено продължи да обяснява Гордън. - Не брои всяка минута като жените там, дава да правиш всичко, което искаш. Такива куртизанки има рядко тука.

Елвира взе чашите и се върна при Силиа.
- Ето. - изрече тя и връчи чашата на приятелката си. - Не се наливай много обаче.