Търсене

Афсол не можеше да чака повече Силиа да се събуди. Гневът му снощи така и не премина. Не можеше да повярва, че сестра му отново взима опиум. Това беше повече от безумно. Принцът взе ключа за стаята от бюрото ѝ и с бързи …

Афсол нямаше представа какво да каже. - Силно се надявам да не е това. - измърмори под нос. Шокът бе преминал и сега гняв започваше да се надига в гърдите му. Не можеше да разбере защо Силиа постъпва толкова безотговорно…

Афсол се обърна към Елвира. - Точно това е взела. - поклати разочаровано глава принцът. - В бутилката има.

Афсол не можеше да повярва нито на очите си, нито на ушите си. Принцът забеляза бутилката с вино и побърза да я вземе в ръце. Помириса я и успя да подуши и опиума. Не знаеше какво да каже.

Афсол се плесна по челото. - За трети път ви моля да се спрете. - съвсем леко повиши тон, явно не го бяха чули.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка. - Просто спрете.

- Дами, моля ви, стига. - прекъсна я Афсол. Силиа бе разбрала за малката им тайна със Сандреа по ужасен начин, но нямаше нужда да го разгласява. - Не се карайте.

Афсол се стъписа. - Моля? - изрече той и побърза да отпие от уискито си, но се задави. - Не разбрах...

Афсол преглътна и отпи от уискито си. Елвира изглежда имаше намерение тази вечер да го побърка и да го отреже веднага, ако поискаше нещо.

Колкото и да опитваше, Афсол не можеше да откъсне поглед от Елвира. Роклята, която носеше го предизвикваше. Осъзна, че ревнува. Определено не се бе облякла така за него, това се случваше само в сънищата му. Дали не си бе…

Афсол дойде следван от Аша, Силас, Ейда и Сандреа. Принцът поздрави присъстващите и отиде да си налее чаша уиски.

- Ще опитам да проуча дали няма отвара, която да може да помогне. Той излезе от всекидневната. Трябваше да се получи, иначе скоро нямаше да се отърве от тази жена, а така със сигурност щеше да изгуби Елвира.

Афсол отново въздъхна. Изобщо не му харесваше да е в този брак. Трябваше нещата да приключат час по-скоро, но изглежда не се получаваше. - Ще те питам само веднъж - как върви със Сандреа?

Афсол сви устни и се обърна към Аша. - Какво беше това?

Афсол леко се изплаши. Тези двете изглеждаха твърде сдържани. Принцът си пое дълбоко дъх и издиша бавно. - Елвира, искаш ли да поговорим?

Афсол се прибра и Джой побърза да го уведоми, че Елвира е дошла и двете с Аша спорят. Принцът тежко въздъхна и отиде да ги потърси. Намери ги и си отдъхна - не се бяха избили, все още. - Добре ли сте?

Афсол се притесни. Надяваше се Силиа да не е решила да се премести на онова място, за да се самоубие и да няма кой да предотврати това.

- Тук е домът ти. Семейството ти е тук, приятелите ти. Какво повече ти трябва?

- И причиняваш това на Клеодора? На нея как ѝ се отразява цялата тази ситуация?

Афсол се усмихна. Това означаваше, че тя ще има достатъчно време, за да осъзнае, че може би не е добра идея да живее сама на онова място. - Познавайки те, къщата ще е хубава. Защо не я запазиш като място за отдих? Не зна…

Афсол сви устни. - Тук си права. Въпреки това обаче, нищо не ти пречи да посещаваш Елвира. Знаеш къде живее. - отвърна принцът и си наля чаша уиски. - Не ми казвай, че отново ще заминеш на онова място.

- Здрасти и на теб. - изрече Афсол и стана от мястото си, за да се доближи до нея. - Не знам какво отново се върти в главата ти, но аз не съм част от проблема, нали?

Афсол дойде да си прибере наградата за участие в събитието. Афсол получава 300 000 злато.

Афсол реши да си върви.

- Мога, но не виждам това как ще помогне. По-добре ще е за нея сама да осъзнае, че не може да живее без досег до цивилизация.