Търсене

Афсол въздъхна. - Разбирам те. - отвърна той и отпи от уискито си. - Тази жена обаче трябва да се разкара по един или друг начин. Пречи на отношенията ми с Елвира. Едва се удържам да не се видя отново с нея.

- Какво става? - полюбопитства Афсол.

- Той не знае, че съм тук. - отвърна робинята. - Аз имам нещо за вас от Ейда. От известно време ви търся, за да ви го дам.

Джой реши отново да провери дали Силиа е във вилата си. Робинята дойде и почука на вратата.

Афсол въздъхна и реши да иде до таверната да поръча алкохол за замъка си. Надяваше се Елвира да може да издържи още.

Афсол си пое дъх. "Божества, дарете ме с търпение...", помисли си той. - Стига с тая Аша. За теб говорех. Само и единствено за теб, вироглаво същество такова. Не го интересуваше, че после ще го зашлеви. Той скъси дистанц…

- За бога, жено, стига вече. - изрече Афсол. - Котката е за теб. Дано ти напомня за мен, когато си край нея и за онова, което не съм готов да изгубя.

- Права си, звучат като лъжи. Както и да се оправдая няма да е правилно. - въздъхна Афсол. - Вярвам, че нещата ще се оправят, само не знам кога. Затова те моля да си търпелива. Той забеляза, че един мъж продава домашни л…

- С нищо, разбира се. - засмя се Афсол. - Аша не ме интересува. Просто е пречка към щастливо бъдеще, която някога ще бъде премахната. Трябва да се запасим с търпение.

- Жено, за бога, истината ти казах. - отвърна принцът. - И именно защото те обичам, не исках нищо лошо да се случи с теб, затова се съгласих на този нелеп брак. И именно защото те обичам, трябваше да те изгоня от замъка …

Афсол разтърка чело с ръка. Пак се започваше. - Наистина не разбирам защо всеки път като ме видиш и веднага започваш с Аша. - уморено отвърна той. - Няма ли поне веднъж да ме попиташ дали ми липсваш?

Афсол бе решил да излезе. Станалото между него и Елвира във вилата ѝ не му излизаше от главата. Искаше отново да е в компанията ѝ и никога повече да не се отдели от нея. Аша изглежда нямаше намерение да си тръгва от живо…

Джой се прибра и отиде да скрие опакованото нещо от Ейда в стаята си. Всеки ден ходеше до замъка или вилата на принцеса Силиа, но тя никога не беше там. Робинята нямаше и представа кого да пита, Ейда имаше ясни инструкци…

Афсол реши да си върви. Принцът пожела лека вечер на останалите и тръгна към дома си, следван от Аша и Силас.

Афсол можеше само да се надява този да не реши да ги въвлича в ужасни експерименти, иначе навярно нямаше да могат да се отърват от него.

- Всъщност, да. - включи се принцът. - Борто остави трайни следи върху психиката ми с отвратителното си поведение. Това, че трябваше да го изживея като себе си и да не мога да го предотвратя беше още по-ужасно.

Афсол побърза да се приближи до Елвира и да я избута зад гърба си. Не желаеше нещо да ѝ се случи, нито разбираше какво се случва. Дочу Солария и започна да навързва нещата. Нямаше особена представа кои са двамата мъже, н…

Не че не му хареса това, което стана с Борто, но Афсол беше още по-учуден. Кой беше пък този мъж?

Афсол въздъхна. Разбираше гнева на Елвира, знаеше и през какво я накара да премине, докато стореното от Борто му влияяше.

- Борто. - тежко въздъхна Афсол и отпи голяма глътка от уискито си. Нямаше ли вече да падне метеор на главите им и да си отиде от тоя свят вече? И това се наложи да изживее.

Афсол нямаше представа какво да каже на този. Принцът реши да отиде и да си налее чаша уиски. Имаше нужда от нещо подобно.

Афсол тръгна да казва нещо, но си спомни, че Борто виждаше само себе си като истински красив. Принцът въздъхна. - Ще се наложи да те разочаровам тогава. - отвърна той.

Афсол изсумтя. - С Кенди и други присъстващи се увлякохте в някаква простотия. Чукахте се един друг, което беше наречено "влаковеене". - отвърна принцът. Трябваше да отиде при Матилда и да поиска да му направят лоботомия…

"Да, това че седиш пред мен, например.", помисли си Афсол. - Зависи какво имаш предвид. По тези земи често се случва да стават странни неща.

Афсол знаеше за какво става въпрос, но този изглежда не помнеше други неща. - Не съм участвал в това. - отвърна принцът, което си беше така за него.