Търсене
1846 поста от Елвира Голдлийф
Елвира прокле късмета си. От всички хора в това кралство, точно на него да попадне. - Да. - отвърна тя и се огледа. - Милата ти съпруга къде е? Не си ли я взел със себе си?
Елвира бе излязла на разходка. Напоследък се задушаваше в замъка си. Тя обикаляше из пустия пазар на Еритос като си купуваше нещо, ако ѝ хареса.
Елвира доведе Амалтея до лечебницата. Разбира се, отново попадна на навъсената лелка. - Ама вие не я ли взехте преди малко? - изненада се жената. - Как за такова кратко време потъна в такива наранявания? - Вие се радвайт…
Елвира беше доволна, че бяха успели да победят това същество, но не беше никак доволна, че отново трябваше да заведе Амалтея в клиниката.
Елвира дойде да вземе Амалтея от лечебницата, че я беше забравила. Маркизата влезе вътре и навъсена леличка се появи. - Вие за кого сте? - За Амалтея. - отвърна Елвира. Лелката още повече се начумери. - Хубава работа, мо…
Елвира реши да си върви. Някой ден щеше да натрие носа на проклетата дрипла Аша. Маркизата пожела лека вечер на всички и си тръгна.
- Персонажите определено имаха своите странности. Бертолд беше странен, несъмнено, но не пострадах заради експеримента. Беше досаден.
Елвира се обърна срещу крещящия мъж и се изненада. Какво ставаше тук, за бога?
Елвира не успя да сдържи смеха си. Спомни си колко зле се чувстваше Афсол заради стореното от Борто. - Кармата е кучка, а? Няма само да страдам аз в тая нелепа ситуация, в която ни постави. - изрече жената и взе чашата с…
Елвира извъртя очи. Тя мислеше, че е виждала този някъде, но още не се сещаше.
Елвира изсумтя. - Изобщо даже не говори за нас по този начин. Няма нищо такова. - изрече жената.
Маркизата скръсти ръце. - Не мечтай толкова много. Подобно нещо никога повече няма да се случи! Паднах на нивото на любимата ти дрипла и се унизих да бъда с теб. - тихо изсумтя тя.
- И за да сте доволни всички, изрита мен. - повиши тон жената. - Глупавата ти причина за този брак е същинска глупост и скъпо ще си плащаш, задето не отказа!
- Така е. Явно и между нас нямаше нищо, когато тя се домъкна в замъка ти и ти ме изгони заради нея. - изсумтя жената. Отново започваше да се ядосва.
Елвира отпи от сока си и въздъхна. - Вярно, ти не правиш така. Ти не обичаш да споделяш важна информация, докато човек сам не я научи от другаде. - изрече маркизата и остави чашата си. - Да ѝ кажа ли?
Елвира изсумтя. - Не се прави на много загрижен. - изрече тя. - Каза ли вече на милата си съпруга, че си ѝ изневерил?
Елвира отиде да си налее нещо. Маркизата даже не знаеше какво иска, но сякаш не ѝ се пиеше алкохол. Тя заложи на сок от нар и отпи. Не беше лош.
Елвира дойде и поздрави присъстващите. Чувстваше се все още изморена от онова, което се случи във вилата ѝ между нея и Афсол.
Елвира надигна глава и изсумтя, когато видя, че наистина си е тръгнал. - Проклетник. - изсъска жената и отново легна. Имаше нужда от още сън.
- Хубаво, махай се. - отвърна Елвира и се обърна на другата страна. - Милата ти съпруга и без това сигурно се е поболяла от притеснение.
Елвира измънка нещо и леко вдигна глава, но все още не бе отворила очи. - Какво искаш?
- Да. - уморено отвърна жената. Афсол легна до нея. Дишането им беше тежко, телата им бяха потни и лепкави. Маркизата искаше да се изкъпе, но не мислеше, че има сили за това сега.
Елвира усещаше, че отново е близо до края и се опитваше да потисне чувството, защото не беше съвсем сигурна дали Афсол нямаше да я изиграе пак. Накрая стана непоносимо и тя се отпусна, след което изпищя. Тялото ѝ се разт…
Елвира стенеше силно. Надяваше се Афсол вече да ѝ позволи да свърши. - Моля те, не спирай пак. - изстена тя.