Търсене
24 поста от Елвира Голдлийф в „Плаж“
Елвира помисли малко. Разбира се, че искаше двамата с Афсол отново да имат отношения, а това сега беше и по-важно от всеки друг път. Тя го целуна, след което се отдръпна от него. - Хубаво, ще дойда до замъка ти. Само за …
Елвира отпи от сока си. - Не си го навивай на пръста, подмазвач такъв, няма да стане.
Елвира се усмихна. - Няма да стане. Знам ги аз твоите няколко дни, после няма да мога да си тръгна.
- Аз съм си добре и без теб. - отвърна тя. Не беше познал, ако мислеше, че толкова лесно ще стане.
- И защо да го правя? Да гледам спомени от милата ти съпруга, не благодаря!
Елвира се обърна към Афсол. Седеше твърде близо до нея. - Какво има?
Елвира скръсти ръце. - Не виждам причина да я горкосваш. Живее си съвсем нормално.
- Не ме интересува Конър. Тогава ми трябваше робиня да върши работата из замъка, иначе нямаше да я взема. - изсумтя Елвира. - Това не променя факта, че прилича на чучело.
Елвира присви очи. - Ти виждал ли си на какво прилича, Арус? Или веднага си я продал, щом е попаднала при теб? Тя ме стряскаше абсолютно всеки ден!
- Тя сигурно ги върши, няма как да знам, тъй като слава на боговете не ми се налага да ѝ гледам грозната мутра, иначе отдавна щях да съм по... - жената млъкна като се усети какво щеше да каже. Не желаеше все още да споде…
- Спокойно, Вероника. Имам една робиня, бих ти я дала напълно безплатно. - усмихна се Елвира.
Елвира изсумтя. - Аз съм си самостоятелна, откакто починаха родителите ми, тъпачке. - отвърна жената.
Елвира се изсмя и отпи от сока си. - О, моля ти се, сякаш на останалите им пука. - отвърна тя. - Предполагам вече знаят къде живея, можеха да дойдат и сами да попитат.
Елвира извъртя очи, когато видя тази нещастница. Първо трябваше да търпи Аша, а изглежда сега и Вероника. - Ти какво правиш тук?
Елвира дойде на партито. Мразеше да върви. Още не ѝ личеше, че е бременна, а вече се изморяваше сякаш носеше десет деца. Жената поздрави присъстващите и отиде да си приготви коктейл само от различни сокове.
- Добре. - кимна Елвира и двете със Силиа си тръгнаха.
Елвира нямаше представа какво да каже на Силиа. Тя доскоро също вярваше, че умее да преценя хората, но уви, Афсол ѝ бе показал, че грам не я бива в това. - Не съм сигурна какво да те посъветвам. - изрече маркизата. - Мож…
Елвира въздъхна. - Не ми се обиждай, но дано грешиш за това, че си напълно влюбена в Крисчън. Може би това е някакъв вид подготовка за истинската любов, която някога ще срещнеш.
- Съжалявам, че ти се налага да преминаваш през това, Силиа. - въздъхна Елвира. - Ти си добра жена, твърде добра мен ако питаш, жалко че почти никой не го оценява. Други не биха стояли кротко, когато са научили, че любим…
Елвира плесна с ръце. - Не прави нищо. Бих те посъветвала да бягаш надалеч, ако имаше как. - изрече жената. - Само ще страдаш повече и ненужно, ако продължаваш така.
Елвира се изсмя. - Не разбрах последното. Какво искаш да кажеш с това?
Елвира въздъхна. Беше ѝ весело все още, но трябваше да повдигнат и някои сериозни теми. - Дължа ти извинение. Толкова исках да бъдеш заедно с Крисчън. - изрече тя, отново въздъхвайки. - Не съм сигурна дали е правилно веч…
- Благодаря! - изрече Елвира и взе бонбона от Силиа, сетне го изяде. - Не е гаден на вкус, поне това. Сигурна ли си, че ще сме добре след това?