Търсене

"Може би, но чак толкова? Едва ли една жена би могла да разори цяло кралство."

"Дори не мога да кажа какви са проблемите ѝ. Отстрани изглежда така, сякаш нехае за ситуацията, но от друга страна, Еритос не изглежда като плодородно кралство. Вероятно не може да предложи нещо читаво, което да ѝ спечел…

Лилит сви рамене. "Не сме тръгнали да си вървим, макар и Еритос да не изглежда като добро място за живеене вече.", въздъхна жената.

"Със заминаването ѝ изглежда това ще остане неразгадано.", отвърна Лилит. "Не знам защо се косиш толкова, че няма да живее тук повече. С нищо позитивно не е повлияла на никого."

"Ако изобщо съществува такава.", отвърна замислено Лилит.

"Интересува ли те толкова изобщо?", изрече Лилит и отпи от виното си.

Лилит на свой ред се засмя. "Ако си забелязал, а няма как да не си, враговете ѝ са много по-силни от нея. Нищо не може да им направи, колкото и да се тръшка. Затова е решила да си ходи. Прав ѝ път, не мисля че толкова би…

Лилит се засмя. "Аз не съм от тук, съжалявам. И как да не е вярно? Който да посмее да каже нещо, което не ѝ харесва и вече ѝ е враг."

"На нея не ѝ се удават социални отношения, затова не виждам нищо нередно в решението ѝ.", сви рамене Лилит.

Лилит отново се доближи до Крисчън. "Не разбирам защо толкова те интересува къде ще живее госпожица Дърво."

Лилит се доближи до Крисчън и Силиа. "Защо се опитваш да я разубеждаваш? Остави я да си живее там като затворница и толкова."

Лилит си наля чаша вино от това, което Арус донесе. Явно по тези партита така щеше да бъде.

Лилит се телепортира в покрайнините и поздрави присъстващите. От масата с алкохол се носеше неприятна миризма и жената въздъхна.

Лилит беше учудена, но усещаше, че госпожица Дърво няма да издържи там, където и да отиваше. Много бързо щеше да се върне обратно.

Лилит не можеше да повярва, че виждаше и най-вече чуваше Рейс. Изобщо не приличаше на онзи зеленчук, в който се бе превърнал. "Докато беше при мен номера ли ми въртеше, Рейс? Не приличаш на онова, което беше преди време.…

"Нямам представа как изглежда това ядене, но миризмата на чесън наистина се усеща навсякъде. Дори не знам как постигна това, Катрин.", изсмя се Лилит.

Лилит се телепортира в покрайнините и поздрави тези, които присъстваха.

Лилит въздъхна и реши да се прибира. Тя се телепортира обратно в имението на Арус.

"Просто се опитвах да разбера някои работи.", сви рамене Лилит.

"Предполагам, ти не си знаел за наградата, иначе най-вероятно щеше да предложиш по-голяма."

Лилит се засмя. "Дете от теб и Силиа... то няма значение от кого ще е, само Дървото ще е достатъчно, за да му се развали целия живот.", изрече Лилит, сетне стана по-сериозна. "Нана знаеше ли за историята относно Селесте?…

"А тя нямала ли е причина да действа така?"

"Жалко, наистина. Пък и детето расте, все повече ще започне да разбира света около себе си.", отвърна Лилит.

Лилит въздъхна тежко. "Съжалявам, че ще повдигна тази тема, но така ли щеше да отглеждаш дъщерята на лейди Моника? Не си ли имал поне хубави мечти именно заради това момиченце?"

"Щом глупаво същество като госпожица Дърво почти си отвори парфюмерия без особени парични средства, не виждам как ти не би успял в нещо такова. Не парфюмерия, разбира се, но все може да е нещо. Относно това къде свършват…