Търсене
864 поста от Халон Алдершот
Халон дойде да си вземе наградата за участие от събитието. Спомни си странната история на Силиа и въздъхна, сетне си тръгна. Халон получава 1 000 000 злато и 100 кристала.
Халон не искаше да разпитва какво бе станало, пък и нямаше значение. Нищо повече нямаше да върне момичето. Той се приближи до масата и запали една свещ, сетне взе цвете и го постави от едната страна на тялото на Силиа. -…
Халон дойде до дома на Силиа. Беше шокиран, че е починала. Той откри въпросната крипта и забеляза седящите Афсол и Елвира. - Моите съболезнования. Беше твърде млада.
- Аз също ще вървя. Лека вечер. Халон се телепортира обратно в Еритос.
- Тогава за какво беше цялото това теглене на кутии и не знам си какво, щом изходът пак щеше да бъде смърт?
- Тогава защо ни доведе тук?
Очите на Халон се разшириха от изненада. - Чудесно. Не ме интересува, че си ми сестра, ще бъдеш съдена за това. Както осъдихме едно момиче заради буламачите, които смееше да готви на публично място, така и теб ще те съдя…
Халон изсумтя. - То като се разбере какво е станало, ще ви дадат по-тежка присъда.
- Значи похитителката да е готова да се изправи пред закона за отвличането на четирима души и убийството на двама от тях. Предвид, че единият е полицай, много тежка присъда ви чака.
- Какъв е този паяк, дето ме ухапа? - със сетни сили пита полицая.
Халон взе заровете. - Дано не ме сполети късмета на горката лечителка. - изрече той и ги хвърли. Число: [lotto]12&msrytxfy-u2xsru[/lotto]
- Вярно е, че не повярвах на сестра си. Съжалявам за това и знам, че звучи клиширано, но вече нищо не мога да направя по въпроса. Ако тя е благосклонна да прости глупостта ми, бих бил радостен, ако не, ще приема съдбата …
- А пророчицата не може ли да ползва уменията си и да разбере дали това наистина е Силиа или не?
Халон въздъхна. - С откачена пророчица и умираща лечителка няма да се измъкнем живи от тук.
- Разбира се. - въздъхна Халон.
Халон отново въздъхна. - Избирам кутия три.
Халон въздъхна. Ето какъв бил капана. Трябваше Афсол да е на негово място, той нямаше особена представа за станалото между двамата. - Защото така беше по-лесно. - отвърна той. - Вместо да потърся сметка от пророчицата, а…
- Добре. Какъв въпрос искаш да ми зададеш?
Халон се зарадва. Беше прескочил трапа. - Госпожице, само да излезем от тук и ще се погрижа цялата тежест на закона да се стовари върху вас! - заплашително изрече той, след като силите му се върнаха обратно.
- Божества... - въздъхна Халон. Вече разбираше защо Дейвид не ги харесва особено тези хора.
Халон дойде и зачака останалите да се появят.
Халон пожела лек ден на Силиа и си тръгна.
- Божества, бедният полицай. Играта от къде ще продължи?
- Чудесно. Убийството на полицай се наказва тежко. - изрича полицаят през болките.