Търсене

- Точно затова дълго време не вярвах, че думите ти са сериозни. - въздъхна Крисчън. - Можеш да го добавиш към поредното нещо, което не разбирам относно вас северняците ако искаш, но не разбирам как би могла да си щастлив…

- Аз самият знам доста за новите начала. Но... Как би се получило каквото и да било на самотен остров? - неразбиращо отвърна Крисчън.

- Лошо? - поклати глава Крисчън, отпивайки от чашата си с вино, която бе налял по-рано. - Просто го намирам за странно. Имаш толкова приятели тук и на юг, чудно ми е защо в крайна сметка взе това решение?

- Беше споменала, че смяташ да се преместиш на самотен остров. - отвърна Крисчън. - Не предполагах, че... плановете ти са напреднали толкова в тази насока.

Крисчън реши да поговори със Силиа, макар че не беше сигурен, дали тя ще желае да разговаря с него, особено след нападението и всичко около него. Той се приближи до жената и я поздрави. - Здравей. Значи думите ти от пред…

Крисчън чу думите на Силиа и беше доста изненадан. Значи думите ѝ за живот на самотен остров не бяха просто празни приказки все пак?!

- Аз също не съм убеден какви са целите ѝ, но Еритос не е твърде подходящо място за живеене както се вижда и от храната и напитките оставени за гостите на това събиране. Изглежда проблемите на това кралство се задълбочав…

- "Госпожица Далия" не е права за много неща, опасявам се. Също така признавам, че е трудно да ги защитя в този момент. - отвърна наемният убиец.

- Не съм искал нищо подобно. - сви рамене Крисчън.

- Радвам се, че си го прозряла. - отвърна Крисчън, дочувайки думите на лисицата. - А смятах Дейвид за възпитан. Тази постъпка от негова страна спрямо горкото момиче наистина е... неразбираема.

Крисчън отдавна беше решил да не слуша нелепостите на Арус и се бе отдалечил с чашата си с вино.

- Не е като да не се грижиш да не забравя лицето ѝ, канейки я навсякъде, скъпи мой приятелю. - присви очи Крисчън.

Крисчън извъртя очи и си наля чаша вино.

- Надявам се да съм ти бил от полза. - засмя се Крисчън, сетне махна с ръка за довиждане. - Смятам да вървя, имам още малко работа в това кралство, така че просто ще се върна утре. Наемният убиец пожела лека вечер на ост…

- Няма как да кажа какво би било, след като нещата не се развиха по този начин. - отвърна Крисчън. - Това са минали работи, нужно ли беше да ми ги припомняш? Бях в толкова добро настроение, въпреки подозрителния вкус на …

- Нана не знаеше историята, но дори и след като я научи, това изобщо не ѝ попречи да я върне обратно при онези изроди. - отвърна Крисчън. - Разбира се, обещаната ѝ награда така и не пристигна, точно както я предупредих.

- След всичко, което направих за нея, очаквах, че поне ще ме уведоми, че Селесте е попаднала при нея. Вместо това, тя разпространи нелепи слухове, че момичето е дъщеря на мен и Силиа, след което я върна на онези двама не…

- Осъзнах го, когато я срещнах, Лилит, благодаря за констатацията. - сви устни Крисчън. - Дори и вината за всичко случило се тогава да не е изцяло на Нана, не променя всичко останало, което стори срещу мен.

Крисчън горчиво се усмихна. - Благодаря ти. Току-що ми напомни и за друга причина, поради която да не тая особено топли чувства към приятелката ти Нана. Тъкмо бях започнал да забравям. Относно Селесте, дадох си сметка, ч…

- Лилит, разбираш ме погрешно, както винаги. Изглежда вината е в мен, прости ми че не съм коняря Каво. - подигра се Крисчън. - Нямам никакъв проблем с това да отворя бизнес, но не виждам как ще промени по какъвто и да би…

- С чии клиенти? Тези на Арус? Или може би с враговете си от Шиера? - присмя се мъжът. - Лилит, краят на повечето от нас е един и същ. Но защо ми е да се тревожа за подобни неща, сега съм жив и имам злато и диаманти, не …

- Лилит, с теб работим едно и също нещо. Смяташ ли, че хора като нас имат каквото и да било бъдеще? - изгледа я скептично той, сетне извърна поглед и забеляза случващото се между Юки и Нана. - Изглежда приятелката ти дне…

- Ако намирах особена стойност в онези диаманти, щях да ги пазя много повече. - сви рамене Крисчън. - Златото, както и те са почти безполезни за мен. Защо да не зарадвам красива жена с тях? Друг е разбира се въпроса, че …

- Не смятам така. Изглежда това имение доста те интересува. - отвърна Крисчън, отпивайки от виното си.

- Изглежда никога няма да престанеш с това имение. - засмя се Крисчън. - Ще спреш ли да ме питаш за него, ако ти купя подобно? - повдигна вежда чернокосият мъж.