Търсене
802 поста от Шао Юки
Юки въздъхна. Не знаеше колко добре чува Нана, но тя определено чуваше всичко, което търговецът на роби говореше пред онази Лилит. Същите нелепости твърдеше и за нея преди време.
Юки не беше сигурна защо се налага да се интересува от братовчедките на онази Елвира, затова просто си наля амброзия и запази мълчание. Надяваше се проклетият предател да не дойде и тук.
Юки се прибра от играта си в казиното. Лисицата не беше твърде доволна, вярно, беше спечелила 360000 злато, но отново беше загубила сериозна сума - 240000 злато. Тя въздъхна и отиде да си направи чай.
Юки почти не можеше да повярва, откакто се бе устроила в това кралство имаше ужасен късмет, но днес в казиното взе, че ѝ провървя. Лисицата се беше простила със 120000 злато, но общо спечели 600000 злато от залозите си.
Юки също реши да си тръгва. Най-интересното от вечерта бе било драконът, с който Силиа се появи на събирането. Трябваше да разбере откъде да се сдобие с подобен. Лисицата не си взе довиждане с никого, просто си тръгна.
Юки въздъхна. Тази глупачка не знаеше истинското значение на думата предателство.
Юки прецени силата на чудовището, сетне въздъхна. Не беше кой знае какво, дори предателя Неро имаше повече сила в атаките си. Човеците разбира се, нямаха шанс.
Юки изсумтя, виждайки Силиа с нов дракон. Откъде всички останали се сдобиваха с толкова силно изглеждащи дракони, а тя стоеше с безполезната Киана?! Лисицата въздъхна тежко, предателя Неро не се броеше.
Юки реши да провери за какво се организира това парти. Лисицата пристигна, но не поздрави никого, вместо това застана встрани и си наля амброзия.
Юки реши, че е слушала достатъчно простотии за тази вечер. Лисицата си тръгна.
- Потвърджавам. Този тъмен елф от край време е глупав. Май е по-рождение при цялата им раса. - с разочарование в гласа отвърна лисицата.
Юки взе чашата с вино от подноса на тъмния елф-идиот, след което се запъти към Неро. - След като някои същества смятат за уместно да се самопоканват където не са желани, вероятно не си бил предвиден. - усмихна се саркаст…
Юки извъртя очи, забелязвайки присъствието на морския дракон.
Юки дойде да прибере тъпия си дракон, макар и никак да не ѝ се искаше. Двете тръгнаха към замъка на лисицата.
Юки дойде, за да вземе наградата си за участие в лова на тези чудовища. Сравнително леко ѝ се бе разминало и лисицата беше доволна. Тя прибра чувала, след което се запъти да вземе безполезната Киана от лечебницата. Юки п…
Макар и да не го заслужаваше ни най-малко, Юки все пак дойде да остави Киана в лечебницата. След като плати таксата, лисицата се запъти към дома си. Юки плаща 500 злато.
Юки извъртя очи и не сметна за нужно да удостоява тази нелепост с отговор. Лисицата се обърна и се върна обратно през портала, откъдето беше дошла, заедно с Киана.
Юки присви очи. - Ято е достатъчно безполезен, не желая да добавям към дома си още нещастни демони. - студено отвърна тя. - Нито ще ти дам Киана, колкото и да е глупава, за момента ми трябва дракон. Киана тихо си отдъхна…
Юки изсумтя. - Преди години... Това беше преди стотици години! А и какво се случи накрая? Всичките ни усилия отидоха на вятъра, когато най-добрият ни ученик беше подмамен и убит от човеци. От човеци! - повиши тон лисицат…
- Този дракон заслужава да бъде убит, поради безполезността си. - надменно отвърна Юки. Киана се сниши в страх от гнева на господарката си.
Проклетата Киана тъкмо щеше да бъде поразена, когато огромен дракон се появи изневиделица и се обви около тялото на птицевидния звяр. Драконът на Юки наблюдаваше изумено, докато съществото се гърчеше в опит да се измъкне…
Порталите, водещи до това място обикновено отказваха път на лисицата, но сега за нейна изненада, успя да премине през един от тях. - Така или иначе трябва да дойда тук, онова същество трябва да е наоколо. - измърмори под…
Юки реши да си тръгне, преди и онзи предател да е решил да дойде, все пак тази вечер се бяха случили достатъчно непредвидени неща. Тя пожела лека вечер, след което си тръгна.