Търсене
537 поста от Аша
Аша доближи Афсол. - Не трябваше да постъпваш така с нея. - изрече тя и седна до него.
Аша остави чашата, която си бе избрала и опита да отскубне косите си от Силиа. - Какво говорите? - изрече тя.
Аша доближи масата с коктейлите и започна да ги разглежда. Не знаеше кой да избере.
Аша не можеше да повярва на това, което чу. Силас съвсем си беше изгубил ума.
- Тая изобщо не е наред. - изрече Аша на милбърнски. Със Силас седяха сами.
Аша изсумтя. - Бих ви питала същото, предвид как сте облечена и вие. - отвърна принцесата. - Това получих от госпожица Лилит, нямаше как да не спазя дрес кода.
Аша побърза да седне някъде. Тази рокля беше твърде разголена за нейните стандарти, Силас я гледаше на кръв от доста време.
Аша беше повече от доволна. Принцесата отиде до една от остъклените тераси и нареди на тъпачката Ейда да ѝ донесе чай и сладки. Това си беше повод за по-голямо празненство, но не биваше.
Аша лукаво се усмихна. Бяха се погрижили Силиа да не може да се измъкне толкова лесно. Силас бе скрил три шишенца опиум сред бельото на принцесата.
Аша дочу виковете на Афсол и побърза да се промъкне до стаята на Силиа. За нищо на света нямаше да изтърве този цирк. Тя остана на безопасно разстояние, за да подслушва.
Аша се доближи до Силас. - Да си вървим. - изрече тя, сетне снижи тона си до шепот и проговори на милбърнски. - Не искам да изпускам забавлението в замъка за нищо на света.
Аша трудно щеше да скрие усмивката си, затова реши да отпие от виното си. Не беше съвсем реакцията, която очакваше, но проклетницата Силиа се бе изложила.
Аша почервеня от ярост. - Аз поне не се опитвам да провокирам женен мъж.
Аша вътрешно кипеше от ярост. Тази щеше да види. - Извинявам се за коментара си. - изрече принцесата.
Аша побърза да се намеси. - Благодаря, но нямам нужда да приличам на лека жена.
Аша бе забелязала опитите на Елвира, но реши да не ѝ обръща внимание. Вниманието ѝ беше насочено към Силиа, която кротко си пиеше виното.
Аша доволно отпи от чашата си. Нямаше търпение да види Силиа какво щеше да стори, когато опиумът напълно щеше да превземе съзнанието ѝ. "Ще ми направиш вечерта и ще си платиш за всичките пъти, в които си се правила на мн…
Аша трябваше да внимава с емоциите си. Вълнуваше се, тази щеше да получи нещо, все още не знаеше какво. Тя отиде да си налее чаша вино и се върна обратно при Афсол.
- Нямам представа какво да очаквам от това, но добре. - сви рамене Аша. Силас остави бутилката, както я бяха намерили. Принцесата щеше да се позабавлява на гърба на другата тази вечер.
Аша наблюдаваше как Силас запечатва отново бутилката с вино, която Силиа бе получила от някаква нейна работничка. - Сигурен ли си, че ще се получи?
Аша въздъхна. Сандреа поне нищо не казваше, ама то и това не можеше да се нарече нормален секс. Все едно, не разбираше какво му става на Силас, нямаше и намерение да се занимава с това сега.
Аша сви рамене. - Може би е за добро. Тя не се усеща, но започва да се съмнява, че нещо става с нея. По-добре е да спреш с това. - изрече принцесата.
- Не искам да се засичам с онази проклетница Силиа. - отвърна Аша. - Изглежда малката ти идея работи. Тя е кисела, на обяд забелязах, че трепери. Явно е започнала да се пристрастява.
- В тежки времена правим каквото трябва, за да оцелеем. - въздъхна Аша. Тази се мислеше за много специална. - Трябва да се върна с бебе в Милбърн, ако искам да оцелея.