Търсене
84 поста от Нана в „Ресторант "Червен божур"“
Нана най-после успя да вземе ястията си и също си тръгна. Трябваше да разбере какво са организирали в Еритос.
"Откриването? Какво е открила тази? Магазин за опиум?" Нана се засмя тихо на шегата в ума си.
"Събитие в Еритос? Тези откъде имат злато да продължават да организират подобни неща?" Чудеше се Нана, докато чакаше ястията, които бе поръчала. Изглежда в Еритос щеше да се случва нещо интересно, трябваше да разбере пов…
Нана започна да разглежда менюто. Сервитьорите вече добре я познаваха и знаеха, че плаща добре, затова бяха склонни да ѝ приготвят храна за вкъщи, макар и по принцип ресторантът да не предлагаше подобни услуги. Пък и жен…
Нана дойде до Червен Божур, за да си избере храни. Лисицата не можеше да готви, затова често идваше, поръчваше храна и я носеше до дома си. Тя седна на една от масите и с негодувание забеляза, че онази Силиа е тук с няка…
Нана довърши вечерята си и реши да си върви, преди наемният убиец да е казал нещо. Тя не уведоми никого и просто си тръгна от ресторанта.
Нана приключи с танца си и се върна на масата, след бурни ръкопляскания от повечето посетители. Междувременно, не разбираше защо обстановката на масата е толкова обтегната. Лисицата сви рамене и седна, за да довърши вече…
Нана излезе на малката сцена, доста оскъдно облечена, както винаги. За нейно щастие, дори и без умението си за хипноза, наистина умееше да танцува добре. Лисицата реши да изпълни предизвикателен танц, под звуците на стру…
Нана извика един от келнерите и прошепна нещо в ухото му. Мъжът кимна и отиде към малката сцена, където понякога канеха известни пианисти. Представлението на лисицата разбира се, щеше да бъде добавено в общата сметка.
- Точно защото има толкова много хора тук сме в безопасност. - въздъхна Нана. - Нима не ме заплаши с нож?
- Поне днес всички бяха свидетели, не съм единствената, която заплашваш! - продължи да настоява на своето Нана.
Нана хвърли скептичен поглед към наемния убиец. - Изглежда не само аз съм била заплашвана от теб. - повдигна вежда лисицата.
Нана хвърли поглед към новодошлия, но не беше сигурна, дали ѝ е бил клиент. Бяха доста вече, не можеше да запомни всички. Вероятно не бе бил нищо особено.
Нана се изсмя саркастично. - Ще видим докога ще е така. - тихо отвърна тя и отпи от чашата си.
Мигайки неразбиращо, Нана все пак почука ъгъла на чашата си с тази на Арус. - За мен? Какво искате пак от мен? - присви очи лисицата.
Нана и Юки седяха сравнително близо до Арус, наемния убиец и жената на Арус - Далия. Нана се обърна към тримата. - За какво си говорите? - попита лисицата, стараейки се да изглежда, сякаш я интересува.
Нана се подсмихна на себе си и поръча същото като Юки. Изобщо не се интересуваше кой щеше да го плаща, но не планираше да бъде тя.
Нана прошепна на Юки това, което знаеше за специалните поръчки в това заведение от клиентите си. Дори и да не присъстваха в менюто, ако някой знаеше имената на тези "тайни" ястия, бе достатъчно, за да ги поръча.
Нана обходи с поглед присъстващите на масата. - Явно всякакви странни... личности продължават да пускат тук. - измърмори лисицата.
Нана беше получила съобщението от Юки, че ще има парти в ресторанта, поради което реши да дойде. Беше обещала на онези нещастници, че ще си платят, задето се подиграваха толкова време с нея и добротата ѝ. Тя не поздрави …
Нана въздъхна и все пак дояде салатата си, все пак щеше да даде триста хиляди злато само за нея. С ужас в очите лисицата поиска сметката, побърза да я плати, след което си тръгна. В този момент умението за хипноза щеше д…
Нана въздъхна пораженчески. - Така или иначе, вече нямам избор. Не мога да хипнотизирам никого повече, та е добре, че свикнах да работя. Но... След като не си спала с нито един от тези човешки мъже, означава ли че все па…
Нана също премигна няколко пъти. Изобщо не ѝ беше хрумвало, че може и да не спи с клиентите. Когато наемният убиец не беше наоколо, талисманът не работеше. Сега като се замислеше, нямаше смисъл да спи и с онзи отвратител…
- Не разбирам защо го казваш. Аз просто работя като проститутка, както ти ме посъветва. - напомни ѝ Нана. - За разлика от теб, аз поне не се омъжвам за тези загубеняци.
