Търсене

Нана не изгаряше от желание да пътува с Арус и наемния убиец, но не искаше да остава в къщата до дъртофелницата, нито ѝ се плуваше обратно. Лисицата кимна и последва търговеца.

Нана разбира се, също имаше перфектен слух и чуваше съвсем ясно думите на Арус. Лисицата силно се прокашля.

- А не може ли изобщо да не присъстват разни дъртофелници? - изсумтя Нана.

- Напротив, моята история си беше страхотна, с прекрасна поука. - възрази лисицата.

- Това беше в играта. Плюс това ти си го изпроси. - скръсти ръце Нана.

- Разбира се, че Лилит е права. - намеси се и Нана. - Това беше най-малкото, което заслужаваш, заради отвратителното си държание към мен.

Нана се приближи и хвана чашата с коктейла, който наемния убиец пиеше, сетне го изплиска в лицето му. - Благодари се, че е само това! - троснато отвърна лисицата.

- Защо да занимавам горката Лилит с подобно нещо? Тя си има свои дела, за които да се грижи. - нацупи се Нана.

- По-добре да прекарвам време с Лилит, отколкото с разни неблагодарници и скъперници. - скръсти ръце Нана.

- Заради всичко, което се наложи да преживея, заради теб, как защо? - невъзмутимо отвърна лисицата.

- Някои от тях продължават да са бедни, разбира се, вероятно го заслужават. - скръсти ръце Нана. - След като не искаш да ми помогнеш, тогава поне ми дай злато. Все още нямам слуги. - въздъхна лисицата.

- Просто смятам, че не е справедливо всички да получавате толкова много злато на готово, докато аз се трудя всеки ден. - скръсти ръце лисицата. - Не смятам, че е нормално.

- Защо продължаваш да се държиш така с мен? - отвърна Нана. - Вече се извиних, не съм сигурна какво още да направя.

- За Силиа и робинята ѝ, как за кого? - изсумтя Нана. - Искам да ми помогнеш да отворя някакъв бизнес!

Нана нямаше да остави нещата така. Лисицата отиде при наемния убиец, за да се пробва да изпроси още злато. - Чуваш ли ги тези двете? - гневно започна тя.

Нана слушаше разговора между Силиа и онази нейна робиня, или слугиня или каквато там ѝ се явяваше. Лисицата изсумтя от гняв, защо другите печелеха толкова много злато, без да полагат почти никакви усилия? Това никак не б…

Нана не се интересуваше нито от странната жена-зомби, нито от новодошлата. Лисицата отиде да си налее вино, все още не беше сигурна защо изобщо беше дошла на това ужасно място.

Нана дойде на плажа след телеграмата на Арус и въздъхна тежко, когато видя за какво става въпрос. Лисицата не поздрави абсолютно никого.

Нана въздъхна отново. Дори и да се съгласеше, дъртата пак можеше да си го получи друг ден, не е като да я спасеше за дълго. - Добре. Но ако онази Силиа реши да ми се прави на интересна за това, ти ще се оправяш с нея. - …

Лисицата скръсти ръце. - Обиждаш ме, но настояваш да вечерям с теб в дома ти? Не съм аз тази с менталните проблеми. - повиши тон Нана. Надяваше се, че ще го откаже и ще я пусне да се прибере, заедно с мидите.

Нана изсумтя, сетне извъртя очи. - Тя е изкуфяла дъртачка, която си няма друга работа. Аз обаче искам да остана тук и да не ми се случва отново това, което преживях във Валдора. Как да си намеря приятели тук, като още от…

Нана не знаеше как да постъпи. Ако приемеше, щеше просто да си загуби времето. От друга страна, ако откажеше, наемният убиец явно беше започнал да я подозира в нещо. - Не смятам, че е прилично да идвам с теб там. - скръс…

Лисицата прокле отвратителния си късмет. - Не искам. - отсече тя.

- Ами хранех се. Но ти и за това ми се караш, та ето на - налага се да се науча да ям човешка храна. - излъга Нана. Планираше наистина да сготви мидите както може, след което да ги предложи на проклетата дъртачка в "знак…

- Не планирам нищо такова. - невъзмутимо изрече лисицата. - Кошницата май се напълни.