Търсене

Силиа въздъхна. Афсол прекаляваше с алкохола и принцесата се боеше, че може да се пропие, докато дойде време да се разведе с тази Аша.

Силиа дойде до покрайнините и поздрави присъстващите.

- Жалко. Подобни изверги трябва да бъдат наказвани. - изрече Силиа. - Е, аз ще вървя. Принцесата стана от мястото си и напусна трапезарията. Трябваше да отиде в парфюмерията.

Очите на Силиа се разшириха от изненада и ужас. - Това наистина е ужасно. Дано намери за какво друго да живее. - изрече Силиа.

- Няма особено значение. Тази маса е чувала какви ли не ужасяващи истории. - отвърна Силиа. - Изглежда като добро момиче, жалко че ѝ се е случило нещо лошо.

- От известно време съм тук и това момиче не е обелило и дума. Няма ли е? - полюбопитства Силиа.

- Не там. - изрече Силиа. - Това място е на Елвира.

Силиа също слезе за закуска. Беше опитала да се постави на мястото на Афсол и донякъде разбра защо бе постъпил така. На нея също нямаше да ѝ е никак приятно, ако Крисчън се беше оженил за някоя, а принцесата трябваше да …

- Ненужно? - вирна вежда Силиа. - Дразни се и с право. Заряза я с лека ръка, за да се ожениш за тази жена. Сега я и изгони, за да бъде жена ти спокойна. - принцесата вече крещеше. - Не, май е по-добре, че се случи така. …

Силиа не знаеше какво да каже. Афсол съвсем се беше побъркал. - Много съжалявам за станалото. - изрече тя. - Ще говоря с него. Силиа отиде при Афсол и Аша. Принцесата се доближи до брат си и го зашлеви с всичка сила. - Т…

Силиа не можеше да повярва на чутото. - Изгонил те е? Как така?

Силиа забеляза Елвира. Жената изглеждаше бясна. Принцесата я последва до стаята ѝ и се учуди, когато я видя да събира багажа си. - Какво става?

Силиа въздъхна. - И ние не знаем какво му става. Казва, че е нямал друг избор, а от Елвира разбрах, че преди това е отказвал да се ожени за Аша. Ще се разбере с времето, надявам се. - изрече принцесата. - Ще вървим ли? П…

- С тази черна рокля нищо не празнувам. Тази сватба не е никакъв повод за празненство. - кисело отвърна принцесата.

Силиа приближи Крисчън. - Свободен ли си тази вечер?

Силиа изсумтя. - Честно, не знам какво да кажа. Иде ми да те шамаросам, но закъснях с това. - изрече тя. - Направил си грешка и то голяма, дано не ни коства много.

Силиа въздъхна. - Дано нямаш истински намерения да имаш дете от тази. - изрече принцесата. - И пак те питам - какво ще правиш с Елвира?

Силиа скръсти ръце. - И Елвира би искала същото, но уви, цяла година ще живеем в този кошмар. Акълът ли си изгуби, че се съгласи на тази глупост?

Силиа се доближи до Афсол и го дръпна за ръкава, сетне се отдалечиха. - И какво смяташ да правиш с горката Елвира сега?

- Имаш право. Аз също не съм съвсем сигурна, че напълно вярвам на онова "така трябваше", което не спира да повтаря, но не можем да направим повече на този етап. - изрече Силиа. - Вярвам обаче, че нещата ще се наредят в п…

Силиа въздъхна тежко. - Знам, че изглежда като твърде много време, но ще бъде само за година, Елвира. Тогава тази ще се разкара и с Афсол отново ще можете да бъдете заедно.

Силиа въздъхна. - Не бих го позволила. - изрече принцесата. - Не вярвам Афсол да е съгласен да изостави детето си, познавам го.

- Защото не е. Разбирам защо Елвира говори така, но между него и Аша няма любов. Има принуда от страна на бащите ни. - въздъхна Силиа. - Това е поредният кошмар.

Силиа дойде на нелепото празненство, което ненормалният ѝ баща организира за Афсол и Аша. Тя поздрави присъстващите, но изобщо не беше в добро настроение. Отиде до масата с алкохола и си наля ейл в една халба.

- Разбира се, ще те оставя. Силиа излезе от стаята на Елвира и отиде да потърси Сандреа. Изобщо не желаеше да бъде сама край баща си или някой от войниците му. Тя откри по-големия си брат и остана при него.