Евент Приключение: Магическа гора

С разочарование Халон последва кентавъра.

Конър опита да напсува тъпия кентавър, ама естествено не се получи.

Лидерът на кентаврите се усмихна.
- Надявам се да сте получили отговори от гадателката. - изрече той. - От тази пътека може да се върнете там, откъдето дойдохте.

Халон въздъхна, сетне се усмихна.
- Благодарим ви, че все пак ни допуснахте до някои неща. Пожелавам ви благополучна година.

- Мястото е уникално. Съжалявам, че не можахме да станем свидетели на повече неща. - изрече Евдемия.

- Много се извинявам, че глупавият ми съпруг съсипа празника ви. Благодарен съм ви и че не го убихте. - изрече Блейд, макар и последното да бе пълна лъжа. - Може ли да задържим тази маска?

- Благодарим за гостоприемството. - отвърна Арус. Нямаше търпение да се прибере и да разбере къде са били Крис и Далия. Надяваше се да не е бил единственият прецакан.

Кентавърът извъртя очи.
- Може. - изрече той. - Довиждане!
Той се обърна и се върна при племето си.

- Е, много ви благодаря за това приключение. Няма да ви занимавам с глупостите на Конър още и сами можем да се приберем. - изрече Блейд и задърпа Конър по пътеката.

- Да се прибираме. - изрече Евдемия.

Халон кимна и тръгна заедно с Евдемия.

Арус сви рамене и тръгна към пристанището. Слугите с частния му кораб вероятно бяха умрели от скука, но нямаха особен избор, освен да очакват завръщането на господаря си.