Търсене

Партито приключи малко преди залез. След като се сбогува с останалите, Адриан напусна лятната вила и пое към пристанището на Кросфайър Муунлайт. Вечерният въздух беше по-хладен от следобеда. Достатъчно, че да не съжалява…

Адриан погледна към Силиа. После към басейна. После към почти празните чаши по масите. Изглеждаше, че наистина беше краят. — Напълно разумно. Той се изправи от шезлонга и остави чашата си на най-близката маса. — Благодар…

Адриан кимна леко. Това поне беше отговор, който разбираше. — Честно казано, това звучи като доста мирен начин на живот. Отпи от коктейла си. — Повечето хора, които срещам напоследък, изглеждат силно мотивирани да се нам…

Адриан се засмя тихо. За пръв път от началото на разговора звучеше искрено. — Това е най-честният отговор, който съм чул днес. Отпи от коктейла си. — И вероятно най-точният. Погледът му обходи събралите се край басейна. …

Адриан кимна леко. Това звучеше доста по-правдоподобно. — Значи тайната е ниски очаквания. Отпи от коктейла си. — Честно казано, започвам да виждам логиката. Кратка пауза. — Първото парти, на което дойдох, ме накара да с…

Адриан замръзна за секунда. После бавно повдигна вежда. — Ти организира партито? Кратка пауза. Поглед към басейна. После към гостите. После обратно към Розан. — Това обяснява защо всичко изглежда организирано. Отпи от ко…

Адриан кимна леко. Това звучеше разумно. — Всъщност това е доста здравословен подход. Отпи от коктейла си. — Повечето хора имат странния навик да превръщат чуждите проблеми в свои. Кратка пауза. — После се чудят защо са …

Адриан кимна леко. Това поне беше честен отговор. — Справедливо. Отпи от коктейла си. — Всъщност и аз съм на подобно мнение за повечето хора. Кратка пауза. — Ако не ми създават проблеми, обикновено не виждам причина да и…

Адриан леко повдигна вежда. — Трудно е силна дума. Отпи от коктейла си. — По-скоро беше... объркващо. Кратка пауза. — Когато пристигнах на първото парти, си мислех, че човекът има някакъв проблем с мен. Поглед към мястот…

После погледна към останалите. Кратка пауза. — Е. Отпи от коктейла си. — Това беше преживяване. Погледът му се спря върху Розан. Тя поне изглеждаше като човек, способен да проведе разговор без да включва коне, пениси или…

Адриан замълча за няколко секунди. После бавно остави чашата си на масата. — Каво. Кратка пауза. — Това е третият път, в който използваш едно и също обяснение. Поглед към него. — Започвам да подозирам, че това е единстве…

Адриан погледна Каво. После към Серена. После пак към Каво. Кратка пауза. — Започвам да разбирам защо всички тук изглеждат толкова спокойни. Отпи от коктейла си. — В един момент просто приемаш, че някои природни явления …

Адриан го наблюдава известно време. Честно. Наистина се опита да разбере какво казва. После се отказа. — Виж, Каво. Кратка пауза. — Подозирам, че току-що ме обиди. Отпи от коктейла си. — Но нямам достатъчно доказателства…

Адриан го изгледа няколко секунди. После погледна към останалите край басейна. После обратно към Каво. Кратка пауза. — Благодаря. Още една пауза. — Сега вече съм напълно убеден, че не говоря този език. Той отпи от коктей…

Адриан погледна Каво няколко секунди. После погледна шамара. После пак Каво. Кратка пауза. — Не съм сигурен кое ме притеснява повече. Още една пауза. — Че още говориш за това или че очевидно си го приел като житейско пос…

Адриан пристигна малко след началото на събирането. Черна риза беше заменена от далеч по-подходящо за случая облекло, което само по себе си беше достатъчно доказателство, че ситуацията е необичайна. Той огледа басейна, ш…

Рано сутринта Адриан пристигна на пристанището с една пътна чанта на рамо. Без дракони. Без шум. Само поредното пътуване. Корабът за Кросфайър Муунлайт вече беше на кея, докато екипажът товареше последните сандъци. Адриа…

Лечебницата беше към края на работния си ден, когато Адриан отвори вратата. Няколко лечители все още се движеха между помещенията. Един от тях вдигна поглед. После видя Никс. После видя Адриан. После въздъхна. — Отново л…

Адриан и Никс напуснаха града малко преди залез. Мястото беше познато. Пътят също. Не за първи път идваха тук. И вероятно нямаше да е за последен. Драконоубиецът вече ги чакаше. Тежката броня проблесна под последните слъ…

Пещерите бяха тихи. Твърде тихи. Адриан вървеше напред с ръка върху дръжката на меча, докато Никс души въздуха около тях. Влагата се стичаше по каменните стени. Някъде в далечината се чуваше капеща вода. После нещо изръм…

Тренировъчният лагер беше значително по-шумен от ковачницата. Ревове. Команди. Тупването на лапи по утъпканата земя. Адриан премина през портата и огледа тренировъчните площадки. Никс не се виждаше веднага. Което обикнов…

След края на урока Адриан остави Никс в тренировъчния лагер и пое към ковачницата. Още от улицата се чуваше познатият звън на метал. Супер уикендът беше докарал повече клиенти от обикновено. Ковачът дори не вдигна глава,…

Никс застана в началото на тренировъчното поле и разпери криле. Инструкторът даде сигнал. Черната драконица се оттласна от земята. Този път успя да набере височина по-бързо от предишните уроци. Крилете ѝ вече се движеха …

Сутрешното слънце вече огряваше улиците на Еритос, когато Адриан пое към лечебницата. Супер уикенд. Което означаваше повече работа, повече опит и повече злато. А вероятно и повече неприятности. Лечебницата беше сравнител…

Лечебницата беше по-тиха от обикновено. Вероятно защото денят вече преваляше. Адриан отвори вратата и влезе вътре с Никс до себе си. Лечителят вдигна поглед. После погледна Никс. После пак Адриан. Дълга пауза. — Вие двам…