Търсене

Афсол се беше примирил, че вече ще се мре. От болницата му бяха изпратили изрична бележка, че Мей Ан буйства и заплашва да срине мястото до основи, ако господарят ѝ не се появи. Лечителите се принудиха да изпратят бележк…

Афсол дойде да остави Мей Ан в поликлиниката. Принцът въздъхна, драконът още от сега го гледаше кръвнишки. Той отиде да плати, сетне си тръгна. Афсол плаща 25 000 злато.

Афсол беше доволен, че с Мей Ан бяха успели да победят това същество. Драконът бе ранен и принцът трябваше да я отведе в болницата.

Афсол дойде до покрайнините, надявайки се чудовището да е тук.

Афсол се върна при останалите. - Да си ходим. - изрече той.

Афсол изсумтя и удари стената. Стисна очи от болка, сетне изстена. Чудесно му вървеше. Щеше ли да си оправи отношенията с Елвира изобщо? Той реши да остане тук още малко, след което щеше да се върне при останалите.

Афсол въздъхна. - Защото не мисля, че го заслужават. - отвърна принцът. - Не можем да убиваме всички само защото ни поставят в ситуации, които не ни харесват. Моля те само за още време.

Афсол прехапа устна, сетне ядно въздъхна. - Щом толкова искаш да знаеш... - изрече той. - Когато получихме писмо, че той ще идва да ни посети, Силиа избяга в Калабрия. Когато баща ми дойде, той ми каза какво ще се случи.…

- В момента не мога. Наистина не разбирам защо се държиш така. Всичко, което ти казвам е самата истина.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка. - Какво искаш да направя?

- Моля те, не говори така за себе си. - въздъхна Афсол. - Ние не сме в подобна ситуация.

Афсол тежко въздъхна. - Виж, не исках, но ако се замислиш... така беше най-добре. Вие не се понасяте, карате се на всяко парти. Можеш ли да си представиш какво щеше да е, ако живеехте под един покрив? Щеше да е ежедневие…

- Ти си на първо място в сърцето ми и искам само да те предпазя. Не искам да пострадаш, излизайки с мъже от гняв.

Афсол разтри бузата си. - Не. Казвам ти го, защото е самата истина. - изрече той. - И сега нещата станаха по-сложни. Знам, че не мога да ти държа сметка, но и не искам да те загубя. А след онзи Седрик имам чувството, че …

Афсол въздъхна. - Представях си го по много по-романтичен начин, но изглежда така ще е. - изрече принцът. - Този брак с Аша ще е изпитание за нас, защото аз също съм влюбен в теб, вироглаво същество такова.

Очите на Афсол се разшириха от изненада, сетне усмивка се появи на лицето му. - Влюбена си в мен?

- Елвира, Аша не е сторила нищо лошо, за да заслужава смърт. И двамата сме принудени на този брак. И на мен не ми харесва, но засега трябва да е така.

Афсол въздъхна. - Знаеш, че не мога да направя много. И аз искам нещата да приключат, но не мога да намеря добро решение.

Афсол и Елвира отидоха зад вилата. - Виж, не си заслужава да си вдигаш нервите заради Аша.

- Не, просто ще е по-удобно да говорим на спокойно място. - отвърна принцът.

Афсол стана от мястото си и доближи Елвира. - Може ли да поговорим насаме?

Афсол въздъхна. - Дами, няма смисъл да спорите на тази тема. - обърна се той към Аша и Елвира.

Афсол дойде заедно с Аша, Силас и Сандреа. Мъжът поздрави присъстващите.

След като обядът приключи, Афсол заповяда на Джой да почисти, а той се оттегли. Не виждаше за нужно да изпраща Ейда заедно с Аша и Силас.

- Добре. Ако имаш нужда от нещо преди да заминеш, Ейда, кажи. Ще ти помогнем, както можем.