Търсене

Афсол дойде до вилата на Силиа и остави бележката под вратата.

Афсол разтърка чело с ръка. Нямаше никакви очаквания от тази среща. Трябваше им време, надяваше се само да не е твърде късно вече. Принцът се телепортира обратно в замъка си. Трябваше тези дни да говори и с Елвира.

Афсол си пое въздух. - И за това си права. И за Лиа и Лара не бях прав.

- Не искам това. - отвърна, макар и да не беше пълната истина. - Знам, че няма да си оправим отношенията лесно, но бих искал да направя каквото мога.

Афсол докосна бузата си. - Сгреших. Обърнах се срещу теб...

- Не съм дошъл да те моля за прошка, не още. - отвърна той. - Дойдох да се извиня. Знам, че онова, което ти причиних те нарани ужасно...

Афсол дойде да поговори със Силиа. Знаеше, че тя няма да го изслуша, нито щеше да му прости, но той бе длъжен да се извини. Изобщо не беше прав за нея и станалото го изяждаше отвътре. Той влезе в двора и забеляза сестра …

- Той не знае, че съм тук. - отвърна робинята. - Аз имам нещо за вас от Ейда. От известно време ви търся, за да ви го дам.

Джой реши отново да провери дали Силиа е във вилата си. Робинята дойде и почука на вратата.

Афсол се върна при останалите. - Да си ходим. - изрече той.

Афсол изсумтя и удари стената. Стисна очи от болка, сетне изстена. Чудесно му вървеше. Щеше ли да си оправи отношенията с Елвира изобщо? Той реши да остане тук още малко, след което щеше да се върне при останалите.

Афсол въздъхна. - Защото не мисля, че го заслужават. - отвърна принцът. - Не можем да убиваме всички само защото ни поставят в ситуации, които не ни харесват. Моля те само за още време.

Афсол прехапа устна, сетне ядно въздъхна. - Щом толкова искаш да знаеш... - изрече той. - Когато получихме писмо, че той ще идва да ни посети, Силиа избяга в Калабрия. Когато баща ми дойде, той ми каза какво ще се случи.…

- В момента не мога. Наистина не разбирам защо се държиш така. Всичко, което ти казвам е самата истина.

Афсол въздъхна и разтърка чело с ръка. - Какво искаш да направя?

- Моля те, не говори така за себе си. - въздъхна Афсол. - Ние не сме в подобна ситуация.

Афсол тежко въздъхна. - Виж, не исках, но ако се замислиш... така беше най-добре. Вие не се понасяте, карате се на всяко парти. Можеш ли да си представиш какво щеше да е, ако живеехте под един покрив? Щеше да е ежедневие…

- Ти си на първо място в сърцето ми и искам само да те предпазя. Не искам да пострадаш, излизайки с мъже от гняв.

Афсол разтри бузата си. - Не. Казвам ти го, защото е самата истина. - изрече той. - И сега нещата станаха по-сложни. Знам, че не мога да ти държа сметка, но и не искам да те загубя. А след онзи Седрик имам чувството, че …

Афсол въздъхна. - Представях си го по много по-романтичен начин, но изглежда така ще е. - изрече принцът. - Този брак с Аша ще е изпитание за нас, защото аз също съм влюбен в теб, вироглаво същество такова.

Очите на Афсол се разшириха от изненада, сетне усмивка се появи на лицето му. - Влюбена си в мен?

- Елвира, Аша не е сторила нищо лошо, за да заслужава смърт. И двамата сме принудени на този брак. И на мен не ми харесва, но засега трябва да е така.

Афсол въздъхна. - Знаеш, че не мога да направя много. И аз искам нещата да приключат, но не мога да намеря добро решение.

Афсол и Елвира отидоха зад вилата. - Виж, не си заслужава да си вдигаш нервите заради Аша.

- Не, просто ще е по-удобно да говорим на спокойно място. - отвърна принцът.