Търсене

- За нищо. - жизнерадостно отвърна Арус, сетне подкани Крисчън и Далия да се прибират, инак рискуваше Катрин да продължи да му благодари до края на вечерта. Търговецът и останалите пожелаха лека вечер, след което се запъ…

- В моя бизнес търгувам с доста повече ежедневно. Питай Крис ако не ми вярваш. - усмихна се чаровно Арус. - Не е нищо особено, не го мисли.

- Не са толкова много. - излъга Арус и сви рамене. В действителност двете палави лисички се бяха пооляли, но в името на мира реши да предотврати по-голям проблем. Винаги можеше да си го изкара на гърба на Крис после.

- Няма нужда да се притесняваш за нищо. - усмихна се Арус.

- Вероятно са предполагали, че аз или Крис ще платим все пак. - засмя се Арус. - Нима очакваш да оставя красавица като теб да бъде продадена в робство, заради подобна нелепост? - всъщност, обикновено точно по подобни нач…

- Поръчките на Нана и Юки бяха от него, само те стигаха 230 милиона. - засмя се Арус. - Нямам представа кой ги е открехнал за съществуването му, но вероятно е бил Крис.

- Няма нужда да ми връщаш каквото и да било, красавице. - махна с ръка Арус. - Никой не би могъл да те вини, че не си наясно с цените тук. А и определено нямаше как да знаеш за тайното меню.

Арус се обърна към Катрин. - Аз ще платя, не се безпокой. - усмихна се той. - Собствениците са ми добри приятели, няма да имаш никакви проблеми с тях от тук насетне.

Арус изцъка с език. - Скъпи приятелю, станало е объркване. Ще простиш ексцентричностите на моя приятел Крис, той настояваше за танцьорката. - намигна в негова посока Арус. - Относно храната, аз поръчах повечето неща, зае…

Арус дочу плача на Катрин и побърза да провери какво става, тъй като видя, че и келнера е пред нея. Търговецът добре знаеше, че никой от Еритос не би могъл да си позволи да плати подобна сметка. - Някакъв проблем ли има …

Арус беше във възторг, макар и да се обвиняваше, че самият той не се е сетил по-рано да поръча на Нана да стори нещо подобно. Приемът щеше да мине много по-интересно, ако знаеше, че има и такива таланти.

Арус не разбираше какъв му бе проблема на Седрик, това бяха съвсем стари работи, а и Крис не таеше лоши чувства срещу него. Онази Лайла, или там както ѝ беше името така или иначе излизаше с поне още четирима мъже.

- За теб, всъщност. - усмихна се широко Арус. - Наздраве. - подаде ѝ чашата си той в очакване.

- Крис, не съм виновен, че ти хлопа дъската. - укори го Арус, също отпивайки от чашата си. - Толкова невероятно същество, дори не би следвало да се налага аз да правя каквото и да било, за да имаш интерес.

- Ами да. Никога не съм искал да ти навредя. - сви рамене Арус. - Не знам защо разбираш погрешно искрените ми опити да ти помогна.

Арус сви рамене. - Абсолютно нищо, скъпи ми приятелю. Трябва да престанеш да си толкова параноичен. Смятам просто, че това е една прекрасна вечер.

Арус кимна одобрително, чувайки разговора между трите жени. Елвира явно знаеше как да се забавлява, жалко че жени като нея бяха рядкост на север.

Арус си поръча обичайната телешка пържола, но искрено се изненада, чувайки поръчките на двете лисички. Явно и те знаеха за "тайното" меню. Търговецът се подсмихна на себе си, тези от Еритос ги очакваше изненада, когато д…

- Интересно. - усмихна се Арус и повика келнера, за да донесе още столове към масата. - Надявам се нямате против да се присъединим към вас. - намигна ѝ той.

Арус дойде в ресторанта, заедно с Далия и Крисчън. Търговецът се огледа и забеляза отново групата от Еритос. Мъжът жизнерадостно поздрави седящите на масата. - Изненадан съм да ви видя тук отново, изглежда Еритос прогрес…

Арус се погрижи да се разплати и да изслуша с възможно най-разбиращ поглед всичките оплаквания на служителите на ресторанта, относно странните посетители, особено мъжа с коня. Търговецът остави щедър бакшиш, сетне се зап…

- Аз предлагам друго, звънчета прекрасни. - намеси се Арус. - Защо не дойдете всички в имението?

Арус въздъхна, вероятно щеше да трябва да плати доста голям бакшиш, за да не му бъде перманентно забранено да води гости в ресторанта от тук насетне.

Арус едва си поемаше въздух от смях, вече и менюто не вършеше особена работа.

Арус беше закрил лицето си с менюто и се опитваше да се смее възможно най-тихо, така че да не бъде забелязан от останалите присъстващи. Това беше направило вечерта му.