Търсене

Катрин стисна очи и изхлипа. Всичко друго, не и това. Тя съвсем леко обърна глава и забеляза, че Иан сваля бельото си. - Не! Моля ви, не! - извика тя, но не посмя да помръдне.

Катрин започна по-силно да хлипа. Сълзите се стичаха по бузите ѝ. Ръцете ѝ още по-силно започнаха да треперят. Тя свали и долната част на роклята си, оставайки по бельо.

Катрин изхлипа. - Моля ви... На никого няма да кажа за това, пуснете ме. Ще предам съобщението ви. - примоли се тя.

Катрин стисна очи и с треперещи ръце започна да разкопчава връзките на роклята си. Горнището падна и тя прикри гърдите си с ръце.

Катрин изхлипа. Не искаше нищо лошо да ѝ се случва. - Не. - отвърна плахо тя. - Моля ви...

Катрин извърна глава. Цялата трепереше от страх. - Моля ви... - очите ѝ се напълниха със сълзи. - Ще предам съобщението ви, не ме наранявайте, моля ви.

Катрин си пое дъх. Какво искаше този от нея? - Какво съобщение? - с разтреперан глас попита тя.

Катрин се бе уплашила. Какво искаше този от нея? Златото ѝ ли щеше да вземе? - Ще ви дам колкото злато имам. Моля ви, не ме наранявайте. - с треперещ глас изрече момичето.

Катрин бе излязла на разходка из квартала. Тя оглеждаше улицата, по която минаваше. Тук наистина не минаваха много хора, което бе наистина жалко. Момичето продължи да се разхожда, после щеше да мине през пазара и да се п…

Катрин също реши да си върви. Тя благодари за партито, след което пожела лека вечер на всички и си тръгна.

Катрин отиде да си вземе един коктейл. Бяха доста вкусни.

Катрин се телепортира във вилата на Силиа и поздрави присъстващите.

Катрин пожела лека вечер на Халон, след което си тръгна.

Катрин кимна. - Права си. И други хора са го казвали. - въздъхна тя. - Благодаря за този разговор. Надявам се Еритос да ти хареса след време. Момичето отиде да си налее още една чаша вино.

- Така е. Има хора, които прибързват със заключенията си относно други. - отвърна момичето. - Аз също се радвам, че се махнах от там. И никога не бих се върнала.

- Всеки прави каквото може, за да оцелее. Ако бях останала в Серанс щях да съм или джебчийка, убийца, проститутка или мъртва. Радвам се,, че не ми се наложи да узная какво точно.

- Да, тук знаеш кое къде се намира и не винаги надничаш зад гърба си. Драконите са от полза в това отношение. В Шиера с какво се занимаваше?

- Това звучи ужасно, но разбирам. В Серанс не е точно така, но пак беше страшно да излизаш. Буквално можеха да те убият, ако усетят, че имаш жълтица повече. - гласът на Катрин потрепери. - В Еритос поне се чувствам в без…

- Тук не знам какво да кажа. - отвърна Катрин. - Не знам много за Шиера, гледам да си свърша по-бързо работата там и просто да си тръгна. Чувала съм, че престъпността царува там.

Катрин кимна. - Има още какво да се желае, но това не зависи от нас, а от управата. Можем само да се надяваме Еритос постепенно да процъфтява. - отвърна момичето. - А ти от къде идваш?

Катрин се засмя. - С Нокс изглежда се разбирате добре, това е хубаво. - отвърна момичето. - Свикваш. Не е перфектното място, но никога няма да забравя колко по-зле беше в Серанс. Разбира се, има много по-развити места от…

- Очаквай всичко в Еритос. - изрече Катрин. - След време няма да имаш притеснение, че може да умреш в пещерите. Всички сме минали по този път.

- Трудно, предполагам. - отвърна Катрин. - Ако събиранията бяха всеки ден, нямаше да сме с всичкия си, определено. Може би това ни е опазило до сега - партитата не са толкова чести.

Катрин се усмихна. - От няколко години съм тук. И не точно. Тук партитата започват със скандали, но и с бой се е случвало.

Катрин не знаеше как да реагира на това. Не изглеждаше Лиреа да е твърде отблъсната. - Наистина имаш нужда от нещо, за да оцелееш това място. И въпреки това не е чак толкова зле, колкото беше Серанс. Да, хората тук са по…