Търсене
537 поста от Аша
Аша не разбираше за какво говори Силас. - Какво има? - едва изрече тя и стисна очи от болка.
Аша нямаше абсолютно никаква представа кои са тези хора, нито какво се случваше. Принцесата въздъхна и доближи Силас. Трябваше да се изнижат от тук, ако нещата започнеха да стават напечени.
Аша нарочно стана и отиде да налее вода за Силас. Тя сложи няколко кубчета лед и се върна при него. - Ето, това ще те ободри. - изрече тя и му подаде чашата.
Аша вътрешно се притесни, но остана спокойна. Наистина ли бяха разбрали кой е? Защо изглеждаха толкова спокойни тогава? Не, нямаше как да са разбрали. Жената отпи от коктейла си и погледна Силас.
- Съжалявам, ще спра. - изрече Аша и отпи от коктейла си.
Аша въздъхна. - Нямаше как да тръгнем с нея, госпожице Елвира. Моята... задача още не е изпълнена. - отвърна принцесата.
Аша тежко въздъхна и на лицето ѝ се изписаха разочарование и тъга. - Ейда пожела да се върне в Милбърн. - отвърна принцесата. Беше по-добре всички да знаят. - Има болна майка, твърде дълго остана тук.
Аша взе един от коктейлите и седна на един шезлонг. Трябваше да накара Афсол да останат тук, беше много по-хубаво от Еритос.
Аша изсумтя и отиде в банята. Силиа я нямаше, Ейда я нямаше, сега тя ли щеше да бъде обект на тормоза му? Жената ядно избърса сълзите си. Нямаше представа как да постъпи.
Аша бе стиснала чаршафа с ръце. Силас беше прекалил и за пореден път си бе позволил да се държи с нея така, сякаш е Ейда. След като излезе от нея, Аша побърза да се обърне и да го зашлеви. - Ти си се побъркал! - извика т…
Аша изпищя от внезапната болка и сълзи бликнаха в очите ѝ. Как смееше Силас да се държи така с нея? Не трябваше да правят това. - Спри преди да е станало твърде късно! - изхлипа тя.
Аша започна да се гърчи под Силас, опитвайки се да се освободи. - Не може да правиш това. Нека първо се уверим, че съм забременяла, тогава ще правиш каквото искаш. Не го прави сега.
Аша опита да отблъсне Силас. - Ти луд ли си? Не може! Не още.
Жената отново въздъхна. - Не, разбира се. Не може ли да си купя нещо хубаво за себе си?
Аша въздъхна. - Остави това, купих си го наскоро. - отвърна тя. - Е, какво стана с Ейда?
- Ейда ни съобщи, че смята да се върне в Милбърн. - отвърна с тих глас принцесата и погледна към Ейда.
Всички се хранеха, само Аша чоплеше в чинията си нарочно. Трябваше да изглежда разстроена от факта, че милата ѝ повереница бе решила да си върви.
Аша присви очи и стрелна поглед към Афсол. Ако Ейда му беше казала, той нямаше да е толкова спокоен. Силас седна от другата страна на масата и Джой започна да сервира обяда.
Аша и Силас дойдоха в трапезарията и Аша се изненада да види проклетницата Ейда в компанията на Афсол. Беше ли говорила с него? - Здравейте. - изрече тя и се настани веднага до Ейда, сетне се доближи до ухото ѝ. - Каза л…
- Между покрайнините и онзи плаж има скали. Хвърли я от там, голяма работа. Афсол каза, че не минават много хора от там. - сви рамене жената. - Просто се отърви от нея, все едно как.
Аша кимна доволно. - Крайно време беше. Този път се надявам да е истина. - изрече тя. - Скоро ще има обяд. На тях трябва да им представим друга история. Да кажа ли, че Ейда иска да се върне в Милбърн и ти ѝ помагаш?
Аша ядно изсумтя. В ръце държеше поредната бележка, която Ейда се опитваше тайно да остави на Афсол и Сандреа. Даже се опитваше и да комуникира с тях. - Това вече е прекалено! - изсумтя жената. - Няма да стане така, Сила…
Аша отиде да си налее вино. Трябваше със Силас да намерят начин да я разкарат от Еритос без никой да разбере. Проклетницата продължаваше да оставя бележки на принцовете, а това не беше никак добре. Щяха да ѝ отрежат ръце…
- Добре. - кимна Аша. Наистина се надяваше Силас да успее да вкара тази непрокопсаница Ейда в правия път, иначе нямаше представа как щеше да изкара още дълго време на това място.