Търсене
81 поста от Ейда
Ейда кимна. Болеше я, но не беше толкова лошо, колкото можеше да е. До няколко дни щеше за ѝ мине.
Ейда забеляза, че Силиа и Сандреа излизат от библиотеката и излезе веднага от стаята си. Жената с бързи крачки тръгна към стълбището и спря за миг. Усмихна се на двамата, които вървяха към нея, сетне стъпи в олиото. Подх…
Ейда бе разбрала ужасното намерение на Аша, но нямаше как да предупреди Силиа или когото и да е в този момент. Тя щеше да се жертва, за да не пострада ненужно Силиа. Жената бе открехнала вратата си и наблюдаваше кога Сил…
Ейда беше разочарована, че Силас я остави толкова бързо. Вътрешно се мразеше, но тялото ѝ беше възбудено и копнееше за още ласки. Жената знаеше, че трябва да предупреди някого за това, което тези двамата бяха намислили. …
Ейда се засмя, сетне започна да пише в дневника си. "Ще го запомня.“, бе написала. "Благодаря ви за мехлема, доста облекчи болката. Ще се връщам в стаята си." Ейда взе тефтера си и тръгна към стаята си.
Ейда се учуди. "Да си стъпи на краката?", написа в тефтера си жената. "Хектор е много добър котарак."
Ейда се усмихна и продължи да пише в тефтера си. "Много е красиво. Принцеса Силиа явно много харесва котки. Хектор доста добре е гледан.", написа жената и остави тефтера на плота, за да го прочете Сандреа.
Ейда отиде в кухнята след вечеря, за да не се засече с Аша и Силас. Не искаше да ги вижда, камо ли да се храни на една маса с тях. Младата жена си отдъхна, когато видя принц Сандреа. Тя забеляза една кошница на плота и о…
Ейда кимна и се усмихна в знак на благодарност, след което отиде в стаята си. Тя заключи след себе си и свали роклята си, сетне намаза изгореното с мехлема. Мехлемът приятно охлаждаше мястото и жената се преоблече. Реши …
Ейда посочи ръката си. Надяваше се принцът да разбере какво се опитва да му намекне, тъй като не бе взела тефтера си и нямаше как да го напише.
Ейда нямаше представа къде държат мехлеми, но предположи, че в кухнята трябва да има нещо за изгаряния. Тя влезе вътре и се стъписа, когато видя Сандреа.
Ейда изскимтя от болка и сълзи избиха в очите ѝ. Трябваше да отиде и да потърси мехлем за изгарянията си.
Ейда кимна и напсува двамата в ума си. Трябваше по-късно да запише всичко, което беше чула от разговора им. Все още не знаеше по какъв начин може да ѝ помогне всичко, което подслушваше, но реши да записва всичко. Тя отид…
Ейда побърза да се отдалечи, за да не я хванат, че е подслушвала. Жената се върна до дъното на коридора и зачака Силас да излезе от библиотеката.
Ейда тъкмо щеше да влезе в библиотеката, когато чу гласовете на Силас и Аша. Жената реши да остане и да ги подслушва.
Ейда извади малко тефтерче, което носеше със себе си и писалка. "Да си вървим?", написа върху него и го показа на Аша.
Ейда погледна към Аша. Надяваше се всичките ѝ планове да се провалят. Не можеше на тази проклетница вечно да ѝ се разминават разни неща.
"Това е напълно така.", помисли си Ейда. Надяваше се тази Елвира да продължи да се меси между Афсол и Аша, така Аша съвсем нямаше да има шанс.
Ейда прикри уста с ръка и се прокашля. Искаше да скрие усмивката си. Тези две жени явно нямаше да играят по свирката на Аша, а това беше забавно. Жената се надяваше принцесата да не сполучи с плановете си.
Ейда побърза да се изправи от леглото, сетне избяга от стаята на Аша. Нямаше представа дали този кошмар щеше да приключи някога.
Ейда опитваше да защити главата си от ударите с четката. Знаеше си, че това ще се случи. Жената се надяваше гневът на Аша да премине бързо, за да я остави на мира.
Ейда въздъхна. Не знаеше какво да направи повече. Знаеше, че Аша няма да бъде доволна, каквото и да стореше. Тя продължи да разресва косата ѝ, но отново скубеше принцесата от време на време.
Ейда присви устни. Беше възможно най-внимателна, но това изобщо не помагаше. Тя опита да разресва косата на Аша по-бавно и още по-старателно, но и това не даде особен резултат.
Ейда кимна и взе четката за коса от ръцете на Аша. Започна да разресва косата ѝ, но това не беше особено лесно, тъй като се бе заплела. За нейно съжаление, добре знаеше какво ще ѝ се случи.