Търсене

- И ще жертваш себе си? - вирна вежда Сандреа. - Нали осъзнаваш, че не можеш да го направиш?

- И Елвира ли са нападнали? - учуди се Сандреа. - Татко наистина прекалява!

- Това са глупости, Афсол. - изрече Сандреа. - Не можеш да го направиш. Съвестта ти няма да те остави на мира.

Очите на Сандреа се разшириха от ужас и тревога. - Силиа добре ли е сега?

Сандреа се бе върнал и от робите на Афсол разбра, че той и Силиа очевидно са в Кросфайър Муунлайт. Принцът забеляза брат си на стълбите, плачейки тихо. - Какво става? - разтревожено попита Сандреа.

- Дано до тогава да размислиш. - въздъхна Сандреа и се отправи към стаята си.

Сандреа въздъхна. Нямаше представа какво да ѝ каже. - Предполагам, че не си говорите, както трябва, за да се случват подобни неща между вас. - сви рамене той. - Решението ти е малко крайно, но ще го осъзнаеш след време. …

- С Крисчън ли е свързано? Понякога започваш да мислиш за крайности, когато стане някакво недоразумение между вас.

- Добре, но сега искаш да заминеш на безлюден остров. Има ли нещо, което прикриваш, Силиа?

Сандреа не можеше да я разбере. - Добре, не мога да се преструвам, че разбирам. Силиа, с Елвира да не се скарахте? Заради това ли се прибрахте в Еритос?

Сандреа се изсмя, макар и да не му беше особено смешно. Не разбираше какво ѝ се бе случило, че искаше да се мести отново. - Има толкова много различни раси. Може сред тях да си намериш приятели. - изрече той, сетне израж…

- Чертеж на къща на безлюден остров? - невярващо попита Сандреа. - Защо?

Сандреа сбърчи вежди. - Брачно свидетелство за теб и Крисчън? Кажи, че не е това.

- Какво става, Силиа? - полюбопитства Сандреа. - Какво е това в ръцете ти?

- Да, няма за какво да се притеснявате. - отвърна Сандреа, допи виното си и напусна трапезарията.

- Разбира се. - отвърна Сандреа и Афсол се оттегли.

Сандреа присви устни. Той знаеше какво бе станало, но бе обещал да не казва. Надяваше се Силиа да не се обърне към него с въпросите си.

Сандреа прикри устата си с ръка, опитвайки се да скрие усмивката си. Не трябваше да се смее, но едва се сдържаше. Той се прокашля и отпи няколко глътки от виното си. - Момичета, не е нужно да се държите така една с друга…

Сандреа невярващо погледна към Афсол. - Сигурен ли си? Отношенията ви отново ще се разклатят, а не си струва да ги жертваш, за да се чувства добре Аша.

Сандреа кимна. - Разбира се, че не бихме сторили нещо лошо на Хектор. - изрече той и погледна към Аша и близките ѝ, които стояха от другата страна. - Някой от тях?

Сандреа беше доста изненадан. - Някой е посмял да нарани Хектор?

Сандреа едва не се изсмя. Силиа наистина имаше странен вкус за мъже.

Сандреа дойде след Афсол и Аша и поздрави присъстващите.

Сандреа отиде да намери робите на Афсол. Трябваше да им каже да почистят пода отново, явно не си бяха свършили добре работата.

Сандреа се втурна към стълбите и осъзна, че са хлъзгави. - Внимавай, хлъзгаво е. - извика той към Силиа и видя, че тя остана на мястото си. - Робите явно не са изчистили добре. Той се приближи до Ейда и ѝ помогна да се и…