Търсене

След като претърсиха пещерите и прибраха наградата, Адриан и Никс поеха към обичайното си последно изпитание за деня. Драконоубиецът вече ги чакаше. Висок мъж в тежка броня. Копие в едната ръка. Арбалет в другата. И очев…

Пещерите бяха необичайно тихи. Адриан вървеше напред с Никс до себе си, когато от по-дълбок тунел се чу шум. После още един. Не един противник. Два. От сенките излязоха мумифициран войн и мутирал зелен гущер . — Разделяй…

След края на работния ден Адриан напусна ковачницата с обичайния аромат на нагорещен метал, полепнал по дрехите му. Кесията вече беше прибрана. Работата беше свършена. Оставаше още едно нещо. Тренировъчният лагер. Шумът …

Ковачницата беше гореща още от входа. Ритмичният звук на чукове върху метал отекваше из помещението, а въздухът миришеше на въглища, желязо и пот. Адриан остави палтото си на обичайното място и без излишни приказки се за…

Поляната Рассил беше изпълнена с дракони от различни размери. Някои вече кръжаха високо над тренировъчното поле. Други тепърва се опитваха да останат във въздуха повече от няколко секунди. Никс наблюдаваше всичко това с …

Болницата миришеше на билки, дезинфектанти и твърде много медицински оптимизъм. Адриан прекрачи прага спокойно. Поглед към регистратурата. После към познатите клетки и помещения за дракони. — Дошъл съм да прибера Никс. Л…

Адриан огледа помещението за пореден път. Шумът, който по-рано бе изпълвал вечерта, вече се беше разсеял заедно с повечето гости. Останалата тишина беше от онези, които подсказват, че събитието естествено е стигнало края…

Адриан я погледна спокойно, без да изглежда неловко или притиснат от въпроса. — Нито едното. Кратка пауза. — Достатъчно красива си и, очевидно, знаеш как да използваш това. Лек наклон на главата. — А жените определено не…

Адриан повдигна едната си вежда. — О, това вече ми беше пределно ясно. Кратка пауза. — Просто се уверявах, че говорим за едно и също. Лек, сух хумор в гласа му. — И макар предложението очевидно да е уверено представено, …

Адриан я изгледа за секунда, после тихо издиша нещо близко до кратък смях. — А. Кратка пауза. — Това обяснява изненадващо много. Съвсем спокойно остави чашата леко настрани. — Не, не беше напълно очевидно. — Вечерта запо…

Адриан задържа погледа си върху нея за момент, после отпи малка глътка от виното. Съвсем спокойно. — Ето, това вече е значително по-честен разговор. Лек наклон на главата. — Чудех се колко време ще отнеме да стигнем доту…

Адриан погледна чашата, после нея. После съвсем спокойно взе виното от ръката ѝ, вместо да пие директно от поднесената към устата му чаша. — Благодаря. Лек наклон на главата. — Но предпочитам сам да държа напитката си. Н…

Адриан я погледна за секунда, после леко се усмихна. — Това поне го уважавам. Кратка пауза. — Да кажем, че не гладувам. Не звучеше като човек, който ще започне да изброява активи. — Но ако това е интервю за финансова при…

Адриан издаде тих, искрен звук, който беше опасно близо до кратък смях. — Да, бих казал, че това конкретно не фигурираше в очакванията ми за вечерта. Лек наклон на главата. — Макар че ако това е официалният стил на посре…

Адриан замълча за кратък миг. — Отчасти работа. Отчасти... промяна на обстановката. Спокойният му тон не звучеше като човек, който възнамерява да изложи целия си живот пред непозната след десет минути разговор. — Кросфай…

Адриан позволи на съвсем лека усмивка да се появи. — Повярвай ми, случилото се по-рано няма нищо общо с конете. Кратък поглед към Каво. — Това беше проблем с един конкретен човек... и вероятно неговото доста специфично р…

Адриан я изгледа за момент, преди леко да кимне на предложението да игнорират хаоса. — По тази тема мисля, че Евдемия би била горда от нас. Слаб сух хумор. После на въпроса: — Зависи колко цивилизован отговор очакваш. Кр…

Адриан повдигна едната си вежда съвсем леко. Въпросът не беше случаен и той го знаеше. — Познавам го. Кратка пауза. — Но не бих казал, че съм особен почитател на това да плащам абсурдни суми за красиво подредена храна в …

— От Кросфайър Муунлайт. Лек наклон на главата. — Което вероятно обяснява защо някои от местните особености тук все още ми идват... рязко. Слаб сух хумор. — Еритос и Кросфайър Муунлайт са близо, но човек започва да подоз…

Адриан замълча за миг. — Това вече звучи по-малко като лош късмет и повече като поредица от ужасни решения от страна на околните. Лек дъх през носа. — Да обещаеш дом на някого и после да го оставиш в подобна ситуация е..…

Адриан леко наклони глава. — Това, за съжаление, е доста по-правдоподобно обяснение. Кратък поглед в посоката, където Каво продължаваше да съществува по своя специфичен начин. — След случилото се тази вечер прагът ми за …

Адриан я изгледа няколко секунди, този път с по-трудно прикрит скептицизъм. — Да те рапортува на гвардията... и да прати наемен убиец след теб? Лека пауза. — Това или е сериозно обезпокоително, или Еритос има още по-стра…

Адриан повдигна леко вежда. — Интересно. Кратка пауза. — Това събиране започва да звучи като място, където почти всеки има личен антагонист. Лек сух хумор, но погледът му остана върху нея. — Напада в какъв смисъл? Само с…

Адриан замълча за миг. Изражението му подсказваше, че поне част от историята ѝ действително му е неприятна за слушане, независимо колко добре беше поднесена. — Ако това е истина, тогава си направила правилния избор, като…

Адриан я изгледа за кратък момент, този път без сухата ирония. — Съжалявам да го чуя. Кратка пауза. — Никой не заслужава подобно отношение заради това какъв е. Лек наклон на главата. — Валдора уж би трябвало да е едно от…