Търсене

Афсол наистина не можеше да разбере какво я бе прихванало и защо се държеше така. - И няма да останеш поне няколко дни?

- Можеше поне да ми оставиш бележка с адреса си. Комуникацията ни ще е трудна, ако възнамеряваш наистина да останеш там.

Афсол забеляза, че Силиа бе пристигнала и се доближи до нея, сетне я прегърна. - Добре че се върна.

- Познавайки Силиа, съм убеден, че е описала къщата до най-малкия детайл. Къщата ще ѝ хареса, проблемът е дали ще я видим някога отново.

Афсол въздъхна. - Разбирам от къде се пораждат тези ѝ импулсивни решения, но наистина не мисля, че е добре за нея да остава сама с мислите си за дълго.

Афсол се обърна към Елвира. - Не. И тъй като не знам къде точно е, нямаше и как да ѝ пратя писмо за това парти. Мога единствено да се надявам да се появи, за да не го изтърве, иначе няма да ѝ дадат наградата.

Афсол дойде и поздрави присъстващите. Надяваше се Силиа да се върне, притесняваше се, когато не знаеше какво се случва с нея.

Афсол пожела лека вечер на който бе останал и с Аша си тръгнаха.

- Трябва да се прибереш за последното парти. - напомни ѝ Афсол.

- Къщата ти? - учуди се Афсол.

Афсол се учуди. Силиа, Клеодора и багаж? Принцът се доближи до сестра си. - Лоши новини? Ще бягаш ли някъде?

Афсол въздъхна. Надяваше се тези двете да не ескалират. - Дами, моля ви, няма нужда от подобни спорове.

Афсол сви рамене. - Не разбрах много от предишното парти, но явно да. - отвърна принцът.

Афсол дойде заедно с Аша и поздрави присъстващите.

Афсол реши да си върви. Радваше се, че Елвира вече не се вижда с онзи мъж, надяваше се да не се вижда и с никой друг след него. Беше егоистично мислене и не беше прав, но не искаше да я загуби още преди да я е спечелил.

Афсол въздъхна. - Причината е проста, но доказателствата бяха в полза на баща ми. - отвърна принцът. - Някога ще разбереш всичко, нищо няма да ти спестя.

Афсол тежко въздъхна. - Права си. Искам само да те помоля да се въоръжиш с още търпение. Знам, че след като научиш истината още повече ще ми се сърдиш, но това е тема за бъдещето.

Афсол въздъхна. - Елвира, това не е така. Не се занимавам с Аша и разбира се, че бих ти помогнал, ако имаш нужда. Този цирк все някога ще ти приключи и тогава ще ти обясня всичко.

Афсол си отдъхна. - Притеснявах се за теб. - отвърна той. - Разбира се, можеш да се виждаш с други, но ако се случи нещо лошо, винаги можеш да ме потърсиш.

Афсол въздъхна и си наля друга чаша с уиски. Беше по-добре да пие вода сякаш. Той се приближи до Елвира. - Не искам така да те питам, но... още ли се виждаш с онзи мъж от ресторанта?

Афсол дойде и поздрави всички, сетне си наля уиски в една чаша.

Афсол реши да се прибира.

Афсол дойде заедно със Сандреа и двамата поздравиха присъстващите.

Афсол дойде да си вземе наградата за участие в събитието. Афсол получава 1 000 000 злато.

Афсол реши да си върви. Нямаше представа как щеше да научи името на този, с който Елвира излизаше, но все някога щеше да го разбере.