Търсене

- За разлика от теб, аз не съм глупачка. Кой знае колко от "враговете" ти се спотаяват около тази къща, дебнейки те. Не бих рискувала да се прибера сама, може да вземат да ме отвлекат. - с подигравателен тон продължи Дал…

Далия се изсмя. - Повярвай ми, пикло тъпа, не искам нищо повече от това да си тръгна и да не се налага да гледам противната ти мутра. Не съм запозната с отрови, това ли ползват върху теб обикновено похитителите ти? Всъщн…

- Заради проклетника Арус се наложи да съм тук. Мълчах достатъчно, но вече ми е твърде трудно да понасям държанието ти. Чудно е все пак, че си ни удостоила с присъствието си, обикновено графикът ти не е ли доста по-запъл…

Далия се намеси. - Защото другите имат елементарно възпитание, съответно отговарят, когато им бъде зададен въпрос. Знам, че ти е трудно да го разбереш.

- То тя тази за какво ли става... - измънка под носа си Далия. - Освен да я отвличат, разбира се.

Далия извъртя очи. Арус щеше да си плати, задето я подмами на дойде на събиране във вилата на долната пикла. Жената си взе коктейл.

Далия се огледа наоколо и изсумтя, когато забеляза, че са в нечия вила и пристигат онези идиоти от Еритос. Жената присви очи и не поздрави никого.

Далия изсумтя, изобщо не очакваше, че проклетият слуга ще се спре на това събиране, сега не можеше да се прибере и щеше да се наложи също да спи в гнусната странноприемница, където се събираха варвари и бедняци. Жената п…

Далия въздъхна. Предполагаше, че скоро всички ще станат свидетели на новия изблик на пиклата. Тази жена не се удържаше ако не предизвика мелодрама.

- Да обсъждам Каво? - повдигна вежда Далия. - Съвсем не. Просто констатирам, че е странно да бъде толкова добронамерен точно към теб.

- Онази жена не ми е приятелка, вероятно ме бъркаш с новата изгора на слугата си, онази лисица. - засмя се Далия.

- Нима? - изсмя се подигравателно Далия. - Не си ли точно ти една от най-близките на онзи луд коняр тук? Странно, агресивен е спрямо всички останали, но не и към теб. Чудно защо ли това е така?

- Мога да разговарям с когото пожелая тук. - скръсти ръце Далия. - Просто ми беше интересно какъв ще е новият ти план, за да привлечеш внимание, особено след като напослед не изглежда останалите да се интересуват от твоя…

- Разбира се, че не е нужно, но е проява на добро възпитание да отвърнеш, когато някой се опитва да разговаря с теб. Уморих се да ви поучавам вас варварите.

Далия се изсмя с глас. - Скъпоценно време? Да правиш какво? Секс с роби? Или може би да друсаш опиум? След като всички тук знаем, че това са двете ти любими занимания, убедена съм че можеш да отделиш малко от "скъпоценно…

Далия наклони глава встрани, не разбираше странния език, на който пиклата говореше - сигурно беше някакъв варварски. - Глупачке, дори и да не разбирам какво казваш ми е ясно, че не е нищо добро по мой адрес. Поне имай до…

- Изтъквам го с надеждата, че някой ден ще си отвориш очите и ще станеш полезна за себе си, но уви. Удрям на камък всеки път. - извъртя очи Далия. - Изглежда много разбираш от навиране на неща отзад, честно да ти призная…

- Грозна? Ако беше грозна, нямаше да съм богата и влиятелна. Може би щях вместо това да съм като теб - бедна и жадна за внимание от разни роби и слуги. - засмя се подигравателно Далия. - Арус има важна работа, която му и…

Далия също отиде при виното, нямаше да пропусне повод да се надсмее над пиклата. - Е нещастнице, защо отново си начумерена? Не си измислила все още как цялата тази сага да се завърти покрай твоята особа, нали? - ухили се…

Далия хвърли пренебрежителен поглед към Силиа. Не разбираше какво постига, идвайки отново да се излага по тези събирания.

Далия дочу разговора на пиклата и робинята. - Аз не съм сигурна дали бих се доверила на нещо, правено от тази непрокопсаница. Кой знае как пести от продукти, предвид колко е бедна. - измърмори под носа си тя.

Далия беше облечена в костюм на горска нимфа, макар че не беше сигурна какво трябва да означава това, реши да се довери на препоръката на Арус.

Далия повдигна вежди. Тия съвсем си бяха изгубили ума.

- Глупаво същество. - изсъска Далия и отиде да си налее още вино.

- Така е, изглежда вече не е. Ти все пак си избрала да си помагаш с опиум. - засмя се тихо Далия.